Пчелната майка упражнява значително влияние върху жизнените процеси в семейството. Когато семейството осиротее, пчелите стават доста неспокойни, започват да вентилират и много от дейностите се нарушават. Няколко часа по-късно пчелите започват изграждането на няколко килийки за майки (маточници). Този вид килийки са наречени „извънредни” маточници, защото представляват преустроени килийки за работнички, съдържащи ларвички, за разлика от нормалните, предварително построени маточници в които след това се снасят яйца. Избраните за целта работнически килийки се разширяват и се подават обилни количества пчелно млечице, така че ларвичките буквално плуват в килийката. Дотогава отворът на килийката вече е преустроен и ориентиран надолу – нормалното положение за маточници. Когато нова пчелна майка се оплоди и започне да снася яйца, нормалната работа в кошера се възобновява.
Но какво става когато едно семейство остане без майка?
Семействата са „безнадеждно осиротели”, когато работничките не успеят да преустроят килийките за извънредни маточници или не са останали ларвички на възраст под четири дни като потенциален обект за изграждането на извънредни маточници. До такова положение може да се стигне и ако новата майка бъде изгубена по някаква причина, преди да снесе яйца. Гибелта на майки по време на брачния им полет не е рядкост.
Семействата без майки са в стресово състояние. Работничките са по-отбранителни и броят на пазачите е по-голям. В отсъствието на възпиращи феромони на пчелната майка, яйчниците на много работнички се уголемяват и започват да функционират. Тези пчели са наречени снасящи работнички или физиологически търтовки, защото снасят яйца в гнездото с пило. Такова положение може лесно да бъде разпознато. Първо не е налице нормалното разположение на яйцата в килийките и нормалния вид на пилото получено от яйца, снесени от пчелната майка. Освен това числеността на семейството намалява поради нормалната смъртност на стари пчели и прекъснатия приток на новоизлюпени пчели работнички.
Килийките с яйца, снесени от работничките, са разпръснати по питата, за разлика от компактната изравнена площ на пилото, заложено от пчелната майка. Основния признак е наличието на множество яйца в много от килийките.
Нормалната пчелна майка рядко снася повече от едно яйце в килийка, с изключение на ситуации, като например рано напролет когато тя произвежда много бързо яйца, но работничките са прекалено малко на брой, за да подготвят достатъчно килийки за приемане на яйцата. Яйцата на пчелите-търтовки рядко биват снасяни в нормално положение, т.е. изправени и положени в центъра на дъното на килийките. Вместо това те често са закрепени за страничните стени на килийките или в едната половина на основата на килийката. Смъртността на ларвичките, които се развиват от тези яйца е голяма. Оживелите ларвички разбира се са търтеи, защото търтовките не могат да се оплодят. В резултат на това килийките за работнички са снабдени със стърчащи капачета на търтееви килийки. Търтеите които се излюпват от тези килийки са по-дребни, защото развитието им е ограничавано от относително по-малките работнически килийки. Високата смъртност вероятно е свързана и с непълноценното хранене.
Снасящи работнички могат да бъдат открити и в нормални семейства с майка, осовено в сезона на роенето. Туенин (1926) и Перепелова (1928) са показали, че работнички с развити яйчници се намират в 20 до 70% от семействата с признаци за роене. Коптев (1957) е открил, че в нормалните семейства такива работнички има през целия сезон, особено в семействата с недоброкачествени майки.
Снасящите работнички са наричани понякога „лъжливи майки” , особено когато притежават подчертано изразени белези на майки, а поведението на работничките около тях силно напомня свитата на пчелната майка.
Накратко данните на различните изследователи очертават следните дейности на снасящите работнички: снасящата работничка изследва килийката, като пъха главата и гръдния си кош в нея. Понякога тя дори почиства килийката преди да снесе вътре. Докато снася, работничката пъхва по-плитко или по-дълбоко коремчето си в килийката а понякога и част от гръдния си кош. Понеже тялото и е по-късно от тялото на майката, тя рядко достига дъното на килийката с края на коремчето си. По време на снасянето на яйцето лъжливата майка ориентира гърба си към долната стена на килийката. Пчелите от антуража обръщат по-малко внимание на снасящата работничка, отколкото на пчелната майка. В кръга може да присъстват и други снасящи работнички. Поведението на търтовките към другите пчели изглежда нормално. Но с началото на отглеждане на търтеи, другите пчели показват враждебност към търтовките, блъскат ги, дърпат и ги преследват из кошера. Обикновенно търтовката не се съпротивлява.
Sakagami (1959) и Hoffmann (1961) съобщават че в семействата със снасящи работнички дейностите на пчелите според възрастта им приличат на дейностите в нормалните семейства. Търтовките също се държат като нормални пчели работнички. С изключение на това че снасят яйца, те участват във всички други дейности в кошера, обработването на цветен прашец и мед и в летенето навън. По-възрастните пчели в осиротял кошер участват както в отглеждането на пилото, така и в дейностите по събирането на храна.
Пчелната майка е център на привличане за пчелите. Осиротелите пчели имат склонност да изоставят собственото си семейство и да се присеидиняват към близко разположени семейства с пълноценни майки. Дейността по изграждане на пити в кошер без майка е силно разстроена. Търтеите са прогонвани от семействата търтовки по същия начин, както от нормалните семейства. В тези семейства пчелите складират меда и прашеца над пилото, а не под него както е в нормалните семейства.
Според Genrikh (1957), отстраняването на майката силно разстройва семействата. Летенето намалява със 77%, броят на пчелите, завръщащи се с прашец 73%, напълването на медения стомах – с 62%, добивът на нектар с 81% а изграждането на восъчни основи – със 73 процента.
Автор: Норман Гари
Превод: Мария Ракъджиева
0 коментара :
Публикуване на коментар