Появяването на многокорпусната система кошери дължим на американеца Лоренцо Лангстрот. На 30.10.1851 г. той осъществява на практика своята идея рамките в кошера да се окачват така, че около тях да остава свободно пространство за преминаване на пчелите. Лангстрот установява, че пчелите не заклейват рамките към стените на кошера огато свободното пространство между тях е 4,5-9 мм. Освен това той за пръв път въвежда изваждане на питите отгоре, вместо неудобното им издърпване отзад. През 1852 г. оренцо Лангстрот патентова новата система кошери и тази година се счита за рождена дата на многокорпусния кошер. По-късно известният американски пчелар Рут прави подобрения в първоначалния модел. Поради това системата носи името Лангстрот - Рут, като у нас тези кошери се наричат още многокорпусни или американски.Тази система се счита за универсална и подходяща за всякакви условия - съответно при бедна паша се работи с малко корпуси, при по - богата паша - с повече.Многокорпусните кошери са най-подходящи за райони, в които пашата е по-късна и обилна или има втора и последващи главни паши. В местности с по-бедна и ранна паша Лангстрот-Рутовите кошери, макар и универсални, губят голяма част от предимствата си в сравнение с кошерите Дадан-Блат. Това е така, защото при отглеждане на семейства само в един или максимално разширение на два корпуса (поради бедната паша) по добиви се изравняват със семействата в стандартните 12-рамкови Дадан-Блатови кошери.
Описание на устройството
Използваният у нас многокорпусен кошер се състои от дъно, три или повече еднакви корпуса с по 10 рамки,покривна дъска или табла, една или няколко преградни дъски и покрив.
Към принадлежностите на кошера влизат също ханеманова решетка, вентилационна рамка с мрежа, която се използва при транспортиране на пчелите и др. Дъното на кошера е отделно, за да може лесно да се разменят местата на корпусите. В средата на дъното обикновено има кръгъл вентилационен отвор с диаметър 120 мм. Входът на кошера е отпред по цялата широчина на дъното, като широчината на прелката се регулира с летвичка, на която са изрязани два различно широки прореза. На предния край на дъното с пантички е прикрепена прилетната дъска на кошера, която при вдигане затваря входа. През последните години лангстротовите кошери се произвеждат и с т. нар. дълбоко дъно, позволяващо използването на вътрешен прашецоуловител, вентилиционна мрежа или плътна дънна дъска според конкретните нужди.Корпусите са с дебелина на стените 25-30 мм и с вътрешни размери 450/375/240 мм. На четирите стени в долния край на корпусите са прикрепени външни первази, които предотвратяват проникването на вода между тях. На предния край на всеки корпус има допълнителен горен вход с дължина 100 мм, под който на панти е поставена малка прилетна дъсчица. Корпусът побира 10 лангстротови рамки с външни размери 435/230 мм, т. е.многокорпусната рамка е със 7 см по-къса от дадан-блатовата Върху най-горния корпус се поставя покривна табла с външните размери на корпуса. Обикновено в центъра на покривната дъска има отвор за поставяне на хранилка. Най-отгоре кошерът се затваря с покрив, облицован с поцинкована ламарина, който на предната и задна та си страна има вентилационни прорези.
Предимства и недостатъци на многокорпусните кошери
Предимства и недостатъци на многокорпусните кошери
- Обемът на многокорпусния кошер се увеличава вертикално, което наподобява естествените жилища на пчелите - хралупите.
- Разширяването и стесняването на обема става не с отделни рамки, с цели корпуси. Това повишава производителността на труда, тъй като отпадат трудоемките процеси по ограничаване и стесняване на гнездото с преградни дъски, прегледите на семействата през годината също намаляват значително.
- Всички лангстротови корпуси са еднакви и взаимозаменяеми, което позволява размяна на местата им (ротация).
- Работи се само с един вид рамки, което облекчава много пчеларя.
- Поради по-ниските рамки разликата в температурите между горната и долната част на питите е по-малка отколкото в кошерите с Дадан - Блатови рамки. Това създава по-благоприятен температурен режим в гнездото. При зазимяване на пчелните семейства на два корпуса се образува въздушна възглавница, която е предпоставка за по-добрата обмяна и затопляне на въздуха и по-успешно презимуване.
- При зимуването на два корпуса хранителните запаси са разположени в посоката на движение на пчелното кълбо (нагоре), като по този начин пчелите винаги са в контакт с храната.
- Яйценосната дейност на пчелните майки през пролетта и есента се стимулира чрез неколкократна размяна на корпусите, което осигурява по-голяма площ на майката за снасяне и играе ролята на подбудително подхранване. Този метод, наред с възможностите за многократно увеличаване на обема, осигурява по-добро и по-бързо развитие на семействата в многокорпусните кошери.
- Правилната работа с лангстротовите кошери и увеличението на обема им според нуждите не позволява пчелните семейства да изпаднат в роево състояние.
- Поради намалената височина на рамката в многокорпусните кошери восъчните основи в тях се изграждат по-бързо и качествено, като за един сезон може да се изградят 10 до 15 броя. Качественото изграждане на питите с работнически килийки намалява много и отглеждането на търтеево пило По време на главната паша семействата в кошери Лангстрот-Рут си набавят значително количество хранителни запаси, като обемът на гнездото се увеличава неколкократно чрез поставяне на допълнителни корпуси. В двата корпуса, на които обикновено се оставя семейството след приключване на пашата, има достатъчно място за складиране на храна и отглеждане на пило
- Многокорпусните кошери освен за отглеждане на едно семейство са много удобни и за майкопроизводство - не е необходимо използването на нуклеуси за оплождане и помощни кошери за презимуване на майките. За тези цели успешно могат да се използват корпусите на основните семейства.
- Многокорпусните кошери са подходящи и за развъждане на пчелните семейства, за създаване на отводки, за отглеждане на няколко семейства в един кошер и т. н. Много добри резултати се получават и при използването на майка - помощница в горния корпус.
- Многокорпусното отглеждане на пчелите дава възможност за отглеждане на силни и дейни пчелни семейства, даващи високи добиви.
Пчелните семейства в Лангстрот-Рутови кошери се отглеждат по класическата система за работа с многокорпусни кошери, която в общи линии е следната. Нормално развиващите се пчелни семейства, заселени в многокорпусни кошери, обикновено се зазимяват на два корпуса. Рано напролет се прави главния пролетен преглед. Ако семействата са слаби и в долния кор-
пус няма пчели, то той се прибира и пчелното гнездо остава временно на един корпус. В него пчелите имат благоприятни температурни условия за развитие и отглеждане на пило. При настъпване на топло време корпусът скоро се запълва с пчели, пило, нектар и прашец. За да не се задържа развитието на семейството, гнездо то се разширява с втори корпус. Той се поставя върху първия, като в него трябва да има поне 5-6 кг мед или гъст захарен сироп. Когато са налице благоприятните условия за восъкоотделяне, във втория корпус може да се поставят и 3-4 восъчни основи. Привлечени от храната пчелите бързо преминават в горния корпус, като
усвояват питите и полират килийките. Пчелната майка също преминава от препълненото гнездо на първия корпус във втория, където намира достатъчно свободни площи. По този начин се стимулира яйцеснасянето на майката. При благоприятни условия (силно семейство, хубаво време, приток на нектар и прашец) след 10-20 дни във втория корпус има 6-7 пити с пило, а силата на семейството е 8-10 междурамия. През това време се излюпва почти всичкото пило в долния корпус. Независимо, че там има свободни площи за снасяне, пчелната майка неохотно слиза надолу. Това налага да се извърши първата размяна на корпусите, която се прави при топло време и приток на нектар и прашец. Размяната на горния и долния корпус може да се направи още един път след 16-20 дни. Когато времето се затопли трайно, има при-
ток на нектар и прашец и пчелите са усвоили и двата корпуса с пило, се поставя трети корпус. Той предварително се зарежда с 5 пити и 5 восъчни основи, поставени през една. Третият корпус се поставя между двата корпуса, които в същото време разменят местата си: долният отива отгоре, а горният става долен. Такова разделяне на гнездото принуждава майката отново да премине върху свободните пити на новия корпус, където намира условия за снасяне. Това наново повишава нейната яйценосливост. Преди настъпването на главната паша, ако семейст-
вото е на три корпуса, то се разширява с четвърти корпус. В новия корпус се слагат изградени пити и восъчни основи наредени през една. Четвъртият корпус се поставя между втория и третия, които също разменят местата си. По такъв начин по време на главната паша пчелите складират меда в двата горни корпуса. При продължителна и изобилна паша под най-горния корпус може да се постави пети, зареден с празни пити. След приключване на пашата горните корпуси с мед се снемат и семейството отново се оставя на два корпуса. Техните места може да се разменят периодично през август и септември с цел усилване яйценосната дейност на пчелната майка. Схемата за размяна на корпусите през годината е посочена на снимкатапо-долу. Пчелните семейства най-често се оставят да зимуват на два корпуса, като долният трябва да е с 6-10 кг мед и 1—2 пити с прашец, а горният — с 12-15 кг мед и прашец. По-слабите семейства зимуват на един корпус с най-малко 10-12 кг мед. Многокорпусните кошери дават много добри възможности за работа с майка-помощница. За целта към края на главната паша в най-горния корпус се образува отводка със запасна майка, която зимува над основното семейство. През пролетта основното семейство се подпомага няколко пъти със зряло пило от помощното. Преди настъпване на първата (акациевата) и втората (ливадна) паша летящите пчели на помощното семейство също се използват за подсилване на основното. В началото на последната главна паша семейството с майка-помощница се присъединява към основното и така се създава много силно семейство, което ще използва максимално пашата.
0 коментара :
Публикуване на коментар