Зазимяване на пчелните семейства заселени в различни системи кошери

Зазимяването на пчелните семейства се състои в създаване на условия за благоприятно съществуване на пчелите през трудните зимни дни (добро затопляне, достатъчно качествена храна, защита от вятър, дъжд, сняг и неприятели)и осигуряване на спокойствие. У нас гнездата се подреждат окончателно и пчелните семейства се зазимяват през октомври. Зазимяването е бързо и лесно при условие, че през август и септември пчелните семейства са подготвени правилно и навреме.
Преди зазимяването се прави пълен преглед на всяко семейство, като се подбира сравнително топло и тихо време. Определят се силата на семейството (междурамия, заети с пчели), наличието на майка, количеството и качеството на храната и на питите, състоянието на кошера и на затоплящите материали. В зависимост от силата се определя колко пити ще останат през зимата в кошера. В гнездото се оставят толкова пити, колкото са пълните с пчели междурамия. Ако се оставят по-голям брой пити, влошава се топлинният режим в кошера и пчелите зимуват лошо. Силни са семействата, които имат повече от 8 - 9 пити, покрити с пчели. Повечето семейства у нас се зазимяват на 7-8 пити (средни по сила), а по-слабите на 5-6 междурамия с пчели. След като се определи броят на питите, които ще останат да зимуват в кошера, пристъпва се към самото подреждане на гнездото. При естествени условия пчелите зимуват върху незаетата с мед част от питите. Те формират зимното кълбо близо до входа на кошера в долния край на питите, като най-много пчели има в междурамията, които са срещу входа. Консумирайки меда през зимата, пчелите постепенно се придвижват в посока към източника на топлина, нагоре и назад към задната стена на кошера. Тази особеност трябва да се има, предвид когато се подрежда гнездото. При подреждането на питите в средата трябва да се оставя пити, запълнени с мед до половината (не по-малко от 2kg), а в двата края, по-пълните пити. Пчелите зимуват по-добре на светлокафяви пити, отколкото на съвсем нови (бели). Ново изградените пити по-трудно задържат топлината и затова не бива да се оставят в гнездото.
Пчелното семейство може да бъде зазимено в средата на кошера или в едната му страна (вляво или вдясно). За предпочитане е гнездото да се ориентира в южната страна на кошера, която е по-добре огряване от слънцето и е по-запазена от студените зимни ветрове. От другата страна гнездото се ограничава с преградна дъска, зад която се поставят затоплящите материали - възглавничка, напълнена със суха ситна слама, дреб, парцали и др. Важното е затоплящият материал да изолира от студ и да поема излишната влага. Хранилката се сваля, а отворът на покривната дъска към хранилката се покрива с чисто парче зебло, през което може да преминава влажният въздух от гнездото. Поставят се хартия и изолиращи материали (горна възглавница), а върху тях покривът на кошера.
Пчелните семейства трябва да се зазимяват с млад плодни майки от добър произход.
По-старите от 2 години майки са изтощени и често загиват през зимата, а неплодните през пролетта ще станат търтовки. Ако по време на подготовката некачествените майки не са подменени, по-целесъобразно е техните семейства да се разформироват (пчелите им се присъединяват към други семейства, майките се бракуват, а питите се прибират в склад).
В зависимост от силата на семейството се определя и количеството на необходимата храна. Всяко семейство трябва да има осигурен по 2kg мед на междурамие, заето с пчели. Това гарантира успешното презимуване и развитието на пчелното семейство до края на зимата и началото на пролетта . Медът за зимна храна трябва да бъде нектарен по произход, течен по консистенция и предимно запечатан в килийки. В гнездото трябва да има и консервиран от пчелите цветен прашец.
Входът на кошера трябва да се ориентира срещу средните пити на формираното гнездо. Дължината му е толкова сантиметра, колкото пити има в гнездото , , т.е. колкото е силата на пчелното семейство. За предпочитане е да се оставя горен вход, а долният да се намали на 1 - 2cm (при сила 8 междурамия 6 - 7cm горен и 1 - 2cm долен вход). Така се намалява кондензацията на водни пари по крайните пити и по вътрешните стени на кошера. На входовете (горния и долния) се поставят в деня на зазимяването предпазители против мишки. Кошерите леко се наклоняват напред и се повдигат така, че от дъното до земята да има 10 - 15cm разстояние. Това предпазва кошерите от гниене, а семейството от силно изстудяване при замръзване на почвата.
Силните семейства в много корпусни кошери се зазимяват на два корпуса, като основната част от хранителните запаси се оставят в горния корпус. Средните по сила пчелни семейства се зазимяват на един корпус. При много корпусните кошери също е за предпочитане горният вход да се оставя отворен, а долният силно да се намали. Във всички случаи при зазимяване на пчелно семейство в много корпусен кошер между покрива и покривната табла се отстранява хранилката и се поставя затопляща възглавница.
Зазимяването на пчелни семейства в кошер лежак не се отличава съществено от зазимяването на семейство, заселено в Дадан-Блатов кошер. След като се определят силата на семейството, броят на питите, които ще зимуват, и количеството на хранителните запаси, определя се мястото на гнездото. В кошера лежак семейството може да бъде зазимено в средата на кошера или встрани (вдясно или вляво). За предпочитане е тази страна, която ще бъде повече огрявана от слънцето през зимата (обикновено южната). Питите се подреждат, гнездото се ограничава с преградни дъски, а останалата част от кошера се запълва със странични затоплящи материали. В лежака може да бъдат зазимени две пчелни семейства. В този случай е необходимо кошерът да се прегради с тънка плътна преграда и да се отворят входовете в двете половини. Двете семейства се зазимяват по същия начин, както се зазимява семейство в Дадан-Блатов кошер. Двете отделни пчелни гнезда се ограничават в двата края на кошера. Така зазимени пчелните семейства взаимно се затоплят през зимата и презимуват по-добре.
При зазимяването на пчелни семейства в примитивни кошери тръвната се покрива със сламена или папратова покривка (кафтар). За да се предпази от силни ветрове, върху нея се поставя тежест (камък) или се привързва към забит в земята кол. Ако тръвната не приляга плътно към поставката, на която е сложена, пролуката се замазва с глина, като се оставя свободен само входът. На него се поставя предпазител против мишки. Силата на семейството се определя на око, Всички пити в тръвната трябва да бъдат покрити с пчели. Количеството мед се установява, като се претегли цялата тръвна. При обща маса 10 - 12kg в нея има 6 - 8kg мед, който е достатъчен за зимуване и развитие на семейството в ранна пролет.
Запасните майки се зазимяват на 3 - 4 пити с поне три междурамия пчели. За да презимуват успешно, те се поставят по няколко в кошер или в корпус върху силно семейство, изолирани от него и помежду си с тънкостенни плътни прегради и с отделни входове в различни посоки. Вариантът на зазимяване на запасните майки се определя още през август, септември при подготовката им за зазимяване. Важно условия е всяка запасна майка да е осигурена с достатъчно храна (2 - 3kg на пита) и да е добре затоплена. В световното пчеларство както и у нас има разработени технологии за зазимяване на запасни майки.
Проблем представляват слабите семейства. Много любители пчелари ги зазимяват с надеждата, че ще презимуват, но обикновено те масово измират в края на зимата. Презимувалите семейства от тази група остават с много малко пчели, напролет изискват много допълнителни Грижи и въпреки усилията на пчеларя не могат да се подготвя и да участват в главната паша. По-добре е да с обединяват по 2 - 3 в едно семейство, като се остави една майка. От така получените и зазимени средни семейства може да се очаква стокова продукция. Зазимяването на по-малко на брой, но по-силни семейства е за предпочитане пред повече, но слаби семейства.
При зазимяването на всяко отделно семейство (основно, помощно или със запасна майка) се води отчет за състоянието. Записват се поредният номер, броят на питите, силата на семейството, количеството на меда и прашеца, възрастта на майката, състоянието на кошера, затоплянето му и др. От тези данни пчеларят се ръководи какви грижи трябва да полага през зимата и в началото на пролетта за конкретното семейство.
Сподели в Google Plus

About KVK-BG

This is a short description in the author block about the author. You edit it by entering text in the "Biographical Info" field in the user admin panel.
    Blogger Comment
    Facebook Comment

0 коментара :

Публикуване на коментар