При първа възможност дъната на кошерите се почистват и дезинфекцират чрез обгаряне с бензинова лампа. Ако има съмнения за заболяване от заразни болести, са вземат в кутии за изследване по 50-60 пресни пчелни трупове.
През пролетта средната дневна температура се повишава. Затоплянето на почвата и наличието на достатъчно влага подбуждат медоносните растения към развитие. Пчелите излитат и носят прашец от различни пролетни растения – подбел, иглика, кукуряк, леска, синчец, върби, минзухар и т.н.. Започват да цъфтят и някои овощни видове – бадем, кайсия, джанка и др. Постъпването на нектар и прашец в кошера активизира кърмачките, които произвеждат млечице и хранят майката и ларвите. Майките започват да снасят повече яйца и площите с пило се увеличават постоянно. С нарастването на пилото консумацията на мед и прашец достига до 3-5 кг мед и 2-3 пити прашец месечно. Старите пчели все по- интензивно събират нектар, прашец и вода, а младите правят първите си облитания в топлите обедни часове. Температурата в гнездото е постоянна /34-3 5°С/. През първият пролетен месец /март/ се наблюдава отслабване на пчелните семейства. Причината е умирането на голяма част от прези-мувалите пчели, а новоизлюпените не са достатъчно, за да компенсират загубата. За нормалното развитие на семейството пролетното затопляне на гнездото е от съществено значение. Поради това гнездото трябва да се стесни своевременно. По-празните пити се изваждат, като се оставят толкова пити с мед и прашец, колкото пчелите могат да покрият. Гнездото се ограничава с преградна дъска, а пространството зад нея се запълва със сухи затоплящи материали. Ако семействата са зимували с отворен горен вход, той постепенно се затваря, а долният се отваря с толкова сантиметра, колкото е броят на питите. От голямо значение е затоплянето отгоре. Много добри резултати, особено при по-слабите семейства, се получават, ако междурамията се покрият с летвички /рейки/, дълги колкото горните летви на рамките и широки 11 мм. Така топлият въздух се задържа в средните междурамия при пилото.
Към края на м. март, когато температурата на въздуха се повиши до 14-15°С, се извършва главният пролетен преглед, който дава цялостна представа за състоянието на пчелните семейства. За разлика от осведомителния преглед той е по-продължителен, гнездата се откриват за по-дълго време. Но въпреки по-високите температури, трябва да се работи бързо и внимателно. Изолационните материали се изваждат и сушат на слънце. Качеството на майката се преценява по външния вид и количеството и компактността на пилото, което е показател за яйценосната й дейност. Добрата майка разполага яйцата в сравнително правилна площ без да пропуска килийки. Наличие на т.нар. гърбаво пило показва, че тя е много стара или има други недостатъци и трябва да се смени или семейството да се придаде към друго.
Липсата на пило е признак за осиротяване на семейството и, за да не се превърне в търтовка, се придава резервна майка или се присъединява към друго семейство. Груба грешка е да се залага пило за отглеждане на нова майка, тъй като трудът ще бъде безрезултатен.
Особено внимание при главния пролетен преглед трябва да се обърне на количеството, качеството и разположението на меда и прашеца в гнездото. Медът се определя окомерно, като се знае, че пълната плодни- кова пита съдържа 2,5-3 кг мед.
За нормалната работа на пчелите през пролетта от особено значение е наличието на определен минимум мед и прашец в гнездата – 5-8 кг мед и 1-2 пити с прашец. Ако медът намалее под този минимум, водени от инстинкта за самосъхранение, пчелите намаляват храненето на майката, тя от своя страна намалява яйцеснасянето, а отглежданите ларви остават недохранени. Поради това, ако след зимуването храната е малко, необходимо е празните пити да се извадят от гнездото и да се подменят със заделени за целта медени пити. Осигурени с достатъчно храна, семействата увеличават отглеждането на пило при наличие на някаква паша. Ако такава липсва, тя се имитира чрез подбудително подхранване.
Подбудителното подхранване през пролетта е ефикасно средство за бързото развитие на пчелните семейства. Кога да започне и кога да завърши пролетното подбудително подхранване се определя най-вече от времето на настъпване на първата главна паша.
То започва 60-70 дни преди главната паша. За районите с ранна паша е в началото или средата на месец март. По-добре е то да се извършва чрез разпечатване на меда отначало около пилото, след това и на останалите пити и да се дава медно-захарно тесто. При този начин на подхранване пчелите не се изтощават, активизират се и освобождават килийки за снасяне на яйца от майката.
При по-късната главна паша в планинските райони стимулирането започва по-късно – обикновено през последната десетдневка на март.
При топло време, ако пчелите покриват плътно питите, отглеждането на пило се стимулира, като рамките се обръщат така, че пилото на една от тях да е срещу меда на двете съседни. Медът на тези пити се разпечатва. За да се възстанови компактността на гнездото, пчелите освобождават килийките на меда, полират ги и майката снася яйца в тях.
Когато в природата е налице принос на прашец, подхранването продължава със захарен сироп. Дозата и концентрацията на сиропа зависят от запасите в гнездото, климатичните условия и наличието на цъфтяща растителност. Ако медът е по-малко от постоянния минимум /5-8 кг/, първоначално се дават няколко хранилки с по-гъст сироп /1,5:1/, за да се набави това количество, а после се дава по-рядък сироп – по 200-300 мл през ден или по 700-800 мл седмично според силата на семейството. Някои специалисти препоръчват да се добавят по 1 -2 г морска или готварска сол на литър сироп. Не трябва да се дават големи количества сироп, тъй като килийките, необходими за снасяне на яйца, ще се запълнят и ще се ограничи яйцеснасянето на майката. Големи дози се дават, само когато е необходимо да се попълнят хранителните запаси. В дните с принос на нектар и прашец подхранването се преустановява, а при лошо време или липса на цъфтеж отново се възстановява.
Традиционно за подхранване се използва обикновената захар. През последните години в чужбина, а и у нас, се използват и други изпитани въглехидратни продукти – инвертна захар, глюкозо-фруктозни сиропи от царевично нишесте /Изосуит/ и др.
За правилното и бързо развитие на пчелните семейства е необходимо и достатъчно количество прашец. При недостиг на прашец пчелите страдат от белтъчен глад, което се отразява неблагоприятно на пълноценното развитие на младите пчели, на продължителността на живот, на кърмаче- ските им способности, а оттам и на развитието на пчелните семейства. Ако в гнездото няма прашец, добре е да се подхранват със сироп или питки, обогатени с белтъчни продукти. Белтъчните продукти се прибавят в количество 10-15%. Препоръчва се добавянето на цветен прашец, хлебна и бирена мая /предварително загрявани/, натурално или сухо мляко, хидролизирани белтъчни продукти, соево брашно и много други. Също така се препоръчва добавяне на някои биостимулатори като микроелементи /кобалтов сулфат или кобалтов хлорид – съответно 38 или 24 мг на литър сироп/, витамин Ви /200 мг на литър/ и др., които стимулират яйцеснасянето на майката и развитието на пчелните семейства, увеличават масата на ларвите и повишават жизнеността на пчелите.
0 коментара :
Публикуване на коментар