Пчелното семейство регулира своя живот изцяло в зависимост от заобикалящата го среда. Климатичните условия и състоянието на медоносната растителност са главният фактор, който определя жизнената активност на пчелите през годината. При нашите климатични условия в живота на пчелното семейство се наблюдават два основни периода – период на активно дейност и период на зимен покой. При смяната на сезоните протичат съответно изменения в живота на пчелното семейство.
При благоприятни условия /топло време и цъфтяща растителност/ то е в много активно състояние и се развива усилено, складира големи количества хранителни запаси, подготвя се за размножаване /роене/ и т.н. През есента и зимата с настъпването на неблагоприятни условия активността му намалява, тогава води възможно най-бездейния и икономичен живот.
Преходът на семейството от състояние на покой към активна дейност започва със снасянето на първите яйца от пчелната майка. По време на зимния покай пчелите се нуждаят от минимално количество топлина и поддържат температури не по-високи от 13-14°С. Обикновено в края на януари се наблюдава повишаване на температурата в средата на гнездото, което подтиква майката да снася яйца. При появата на пилото за отглеждането му е необходима температура 34-35°С. За поддържането й и изхранването на личинките активността на пчелите се повишава, усилва се обмяната на веществата и необходимостта от приемане на повече храна. При повишаване на външната температура до 12-13°С пчелите излизат от кошера и извършват първото си облитане след зимуването.
През пролетта те енергично привеждат в ред своето гнездо – изнасят нечистотиите и труповете на умрелите пчели, почистват и подготвят килийките за снасяне на яйца от майката, излитат за вода и храна, топлят и хранят пилото. След пролетното очистително облитане семейството преминава от състояние на покой в период на активна дейност. Това съвпада с цъфтежа на първите медоносни растения и затоплянето на времето. Постъпващата отвън прясна храна активизира силно пчелите. Те започват да хранят майката интензивно и тя постепенно увеличава броя на снесените яйца. Тяхното количество достига максимум през май-юни, когато за едно денонощие майката снася 1500-2000 яйца.
С увеличаване на площите с пило хранителните запаси в семейството бързо намаляват. Храната през този период е нужна както за изхранване на личинките, така и за поддържане на по-висока и постоянна температура около пилото. Най-добре е хранителните запаси да се попълват с мед, който се поставя до крайните пити с пило.
Подобряването на температурния режим в гнездото е един от основните фактори, подпомагащи пролетното развитие. Резките температурни промени влияят значително върху развитието и затова е необходимо допълнително затопляне на по-слабите семейства – напр., чрез поставяне на летвички в междурамъчните пространства. Така по-топлият въздух се задържа между питите и не се разсейва към крайните, където няма пило. За подобряване на топлинния режим в пчелните гнезда се прилага и методът на Блинов – в гнездото откъм по-топлата страна на кошера се оставят питите с пило и една пита с мед и прашец, а всички останали се изнасят зад пределната дъска.
Съсредоточаването на голямо количество пчели само върху питите с пило подобрява температурния режим, почистването на килийките и храненето на майката, в резултат на което яйценосната й дейност се усилва. Медените пити зад преградната дъска служат и като източник на храна, която се пренася в гнездото и служи за подбудително подхранване. След затоплянето на времето целостта на гнездото се възстановява.
Наред с ежедневното увеличение на площите с пило се променя и съставът на пчелното семейство. Старите пчели умират и се подменят с млади. През този период от развитието се наблюдава известно пролетно отслабване на семейството, тъй като умират много стари пчели, а количеството на младите не е достатъчно, за да компенсира загубите. Това налага да се полагат грижи за създаване на по-добри условия за отглеж- дане на повече пило.
След цялостната подмяна на старите зимували пчели започва период на бързо нарастване на семейството. С всеки изминал ден се засилва яйценосната дейност на майката, в резултат на което се увеличава броят на пче- лите-работнички. Максимумът на развитието е в зависимост както от силата на самото семейство, така и от състоянието на медоносната растителност. Колкото по-обилно е нектароотделянето, толкова по-бързо е развитието на семейството и обратно.
За да не се задържа развитието на семействата поради липса на достатъчно свободни килийки за снасяне на яйца от майката, гнездата трябва да се разширяват своевременно.
През този период младите пчели се хранят усилено, восъчните им жлези се развиват и започват да отделят восък. Инстинктът за градеж се проявява при наличието на много млади пчели, цветен прашец и мед, което обикновено съвпада с цъфтежа на овощните дървета. Тогава се създава и възможността за изграждане на нови пити.
Активното развитие на семейството го подготвя за следващия период, когато се осигуряват хранителните запаси. Цялата активна дейност на пчелите е насочена към подготовката за главната паша. Колкото повече пчели са отгледани за включване в медосбора, толкова по-големи са натрупаните запаси.
По време на медосбора основната маса пчели са включени в събирането на нектар, поради което развитието на семейството отслабва. Пчелите запълват килийките с нектар и по този начин яйценосната дейност на майката се ограничава. Това води до величаване на количеството на хранителните запаси, от една страна, и намаляване на количеството на пилото, от друга.
В определен момент обема на гнездото се оказва недостатъчен, за да се осигурят необходимите площи за непрекъснато яйцеснасяне. Всички свободни от мед килийки са заети от яйца, ларви и запечатано пило, голямото количество млади пчели произвеждат млечице и семейството започва да изгражда маточници. Ежедневно се излюпват нови пчели, които не могат да се включат в характерната за тяхната възраст работа /отглеждане на пилото/ поради ограничаването на яйцеснасянето. Това несъответствие между големия брой млади пчели и липсата на открито пило обуславя проявата на роевия инстинкт.
След приключване на главната паша животът в пчелното семейство постепенно затихва и настъпва период на по-слаба дейност. Пчелите започват подготовката си за зимуване. След последната паша голяма част от тях са стари и износени физиологически от усилената работа по време на медосбора. Поради това, за да зимуват успешно, е необходимо да се създадат съответните условия за есенно развитие на пчелните семейства. Тогава благоприятно влияние оказва късно цъфтящата медоносна растителност. В райони, където такава липсва, се извършва есенно подбудите лно подхранване, което е едно от най-важните технологични мероприятия. В резултат на това пчелните майки увеличават яйценосната си дейност и се отглеждат достатъчно млади пчели за зимуване. Само излюпилите се през август и септември презимуват успешно и през пролетта поемат работата в пчелното семейство.
Поради променилите се външни условия изчезва инстинктът за размножаване. За да се икономиса храна, пчелите изгонват търтеите от кошера. Започват да подреждат по определен начин хранителните запаси в гнездото, като пренасят меда от крайните по-стари пити към средата на гнездото, замазват пукнатините на кошера с прополис и т.н. С настъпването на късната есен пчелите вече почти не излизат от кошера, а само в отделни топли дни извършват облитания. Пчелната майка отначало намалява, а след това преустановява снасянето на яйца.
Настъпва есенно-зимният период на относителен покой, при който жизнената дейност на пчелите се свежда основно до поддържане на необходимата температура и регулиране на въздухообмена в гнездото. Когато температурата спадне под 12°С пчелите се струпват на питите с последното пило и образуват зимното кълбо. Там те поддържат температура от 14 до 28°С в зависимост от външната температура и някои други фактори.
За да се запази топлината в гнездото, пчелите от външния му слой са разположени много плътно и образуват своеобразна обвивка. Така те запазват изтичането на топлината извън кълбото, като дебелината на обвивката зависи от външната температура. Формирането на зимното кълбо е важно приспособление, което съдейства за преживяването на медоносната пчела при неблагоприятните климатични условия.
През периода на относителен покой пчелите консумират минимално количество храна и изразходват малко енергия. В резултат на това продължителността на живота им в сравнение с летния период се увеличава значително и те живеят няколко месеца до пролетта на следващата година
This is a short description in the author block about the author. You edit it by entering text in the "Biographical Info" field in the user admin panel.
0 коментара :
Публикуване на коментар