Упражнението се провежда в лабораторията и на пчелина. Студентите изучават принципното устройство на пчеларския инвентар, разглеждат предоставените им схеми, снимки, модели и диапозитиви.
Използуваният в пчеларската практика инвентар може да се раздели на следните по-важни групи: за непосредствена работа с пчелите; необходим при размножаването на пчелните семейства и производството на пчелни майки; за подготвяне на кошерите за превозване; за монтиране на восъчни основи; за разпечатване на питите и изваждане на меда; за преработване на восъка и запазване на питите.
Инвентар за непосредствена работа с пчелите. Към него се отнасят лицевата мрежа, пушалката, рамкоповдигачът, преносимото сандъче. хранилките, вътрешните поилки, престилката и др.
С лицевата мрежа (булото) се предпазват лицето и шията на пчеларя от ужилване. Това е едно от най - необходимите съоръжения при прегледите, особено при преглеждане на пчелни семейства със склонност към жилене, както и при работа на пчелина при по- неблагоприятно време. Мрежата е абсолютно задължителна за лица. които са чувствителни към пчелната отрова, и за по-неопитните пчелари. Работата с нея внушава чувство за сигурност, прави пчеларя спокоен и сигурен в работата си. Мрежата трябва да бъде направена така, че да се вижда добре през нея и да бъде удобна за работа (да не задушава работещия и да не се свлича при навеждане).
Има различни модели лицеви мрежи. Изработват се от метална мрежа, тюл или други материали. Най-лесно може да бъде направена лицева мрежа от лятнз шапка и черен тюл, зашит за края на периферията. При липса на тюл се използува рядко платно - тензух, марля и др.,-като на предната страна се прави достатъчно широк изрез. затворен с телено сито. В долния край платното се прибира и се завързва около врата, за да не се провират пчелите. Колкото по-рядко е платното и е по-отдалечено от лицето, толкова по-добре се работи с такава мрежа, защото има по-голяма проветривост. При по-хубаво време и принос на нектар е кошерите може спокойно да се работи и без предпазна мрежа.
С пушалката се успокояват пчелите, като се подпушват. Тогава те се насмукват с мед, стазат по-кротки и не се дразнят лесно. С дима от пушалката се отстраняват много лесно пчелите от ушите на рамките, от горните им летвички, от стените на кошера и др. и така прегледите се извършват по-лесно и по-бързо.
Пушалката представлява метален корпус с цилиндрична форма и двойно дъно. Външното е плътно. а вътрешното е надупчено и служи като скара, върху която гори материалът за получаване на пушек. Горният край се затваря с конусовиден капак, който в широката си част има също надупчено дъно. През дъното минава пушекът, а горимият материал се задържа в корпуса. Конусовидният капак завършва с отвор и пушекът свободно излиза навън. Между двете дъна на корпуса има отвор точно срещу отвора в дървената плоскост на меха. През тези два отвора преминава въздушната струя, която идва от меха и преминавайки през горимия материал в цилиндъра, гс разпалва. Въздушната струя заедно с образувалия се пушек излиза през конуса навън. Мехът се състои от две дървени плоскости, свързани помежду си с пружини и обшити с кожа.
Материалът, които се употребява за получаване на пушек, може да бъде различен. Трябва да бъде сух, да гори продължително без пламък и да отделя не лютив, с приятна миризма пушек. У нас широко се използуват сухи говежди изпражнения, изгнипа дървесина, парцали от памучна материя (бракувани покривни платна, силно замазани с пчелен клей), дървесни гъби, растящи по буковите дървета, и др При работа с пушалката трябва да се спазват елементарните противопожарни правила. Вместо пушалка за отстраняване на пчелите може да се използува карболова киселина (5%-ов воден . разтвор), с Която се навлажнява покризното платно и за кратко време се покрива гнездото.
Рамкоповдигачът е метален инструмент с плоска форма и дължина 25 30 ст, широчина 2,5-3 ст и дебелина 3 мм. От едната страна е тъпо заострен, а от другата е извит под прав ъгъл, като извитата му част се разширява до 3-3,5 ст и се изостря. С тази част се остъргват рамките, стените на кошера и дъното от восък и пчелен клей. Другият (заостреният) край служи за повдигане на рамките и корпусите, за отлепване на магазините и др.
С преносимото сандъче се пренасят и временно се запазват питите. Изработва се от лек материал, най-често шперплат, има дължина 435 мм, широчина 235 мм и дълбочина 320 мм. Побира 6 плодникови дадан-блатови рамки. Сандъчето се затваря плътно с капак и има подвижна дръжка Добре е да има вход и вентилационни отвори, които може да се затварят, и при нужда със сандъчето да се пренасят и роеве. Пчеларят трябва да използува винаги преносимото сандъче, когато изважда пити от кошера. По време на работа в него се слагат извадените пити. Така пчелите не се възбуждат излишно, питите се предпазват от замърсяване, няма опасност от възникване на кражба между пчелите и работата на пчеларя е по-спокойна.
Понякога сандъчето се комбинира с отделени за дребен пчеларски инвентар, горивен материал и подвижна масичка (плот) за записване на получената информация при прегледа.
Хранилките служат за подхранване на нуждаещите се пчелни семейства. Те са различни по конструкция, форма и големина Може да бъдат от глина (изпечена), от дърво, ламарина, стъкло, бакелит и др. Най-разпространени у нас са хранилките, сковани от дърво и с ламаринен резервоар, пластмасовите, дървените и др. Отгоре те се покриват с дървен капак и стъкло, за да се вижда дали пчелите взимат сиропа. Хранилките се поставят отгоре над пчелното гнездо и в специално изрязано място в горната възглавница. Добрата хранилка трябва да отговаря на следните условия: бързо да се поставя и да се сваля от кошера, без да се разбутва гнездото, храната да се слага в нея лесно, да не позволява достъп на пчелите до храната освен през определения проход, да запазва температурата на храната по-дълго време, да се почиства лесно и да е евтина. В зависимост от разположението си спрямо гнездото хранилките може да бъдат вътрешни и външни. От вътрешните добри са хранилките рамки, или хранилките диафрагми, а от външните - пластмасовите, ламаринените, дървените и др. При използуването им трябва да се покрият със затоплящи материали (вестници, парцали и др.). за да се намали до минимум топлоизлъчването. Хранилките се използуват при попълване на хранителните запаси през пролетта и есента, при подбудително подхранване, при даване на лечебен сироп, при дресировка на пчелите и др.
Рано напролет, при студено време, когато пчелите се затварят в кошера при обработката на растенията с отровни препарати и др.. хранилките може да служат и като вътрешни поилки. Освен тях за тази цел може да се използуват пълни с вода стъклени съдове, поставени зад преградната дъска. В тях се потопява вълнен плат или фитил, единият край на който е пъхнат под преградната дъска към гнездото. Така пчелите задоволяват нуждата си от вода. без да излизат от кошера.
Инвентар, необходим при размножаването на пчелните семейства и за производството на пчелни маики. Състои се от изолатор, шаблон за изработване на восъчни основи за маточници, рамка патронодържател (маточна рамка), шпатула за пренасяне на личинки, инкубаторна рамка, клетки за предаване на майки, разделителна (ханеманова) решетка.
Изолаторът е кутия, в която се помества една плодникова пита. Отстрани, отгоре и отдолу е плътно затворен с дървени дъсчици. Двете му плоскости са от ханеманова решетка, през чийто отвор пчелите минават свободно. Майката, поставена в изолатора, не може да излиза и да снася яйца върху дадената й в изолатора пита. Изолаторът заема мястото на две плодникови пити.
Шаблонът за изработване на основи за маточници е кръгла пръчица с дължина 100-120 тт и дебелина 9 тт, със закръглен връх и гладки стени. При изработване на основи на маточници се използуват по 10-15 шаблона, монтирани на рамка заедно за по-голяма производителност.
Рамката патронодържател е празна плодникова рамка с три допълнителни подвижни летвички, успоредни на горната летвичка на рамката. Първата е на 4-5 ст от горната летвичка, а другите две - на 5-6 ст една от друга. Дебели са 0.5-1 ст и широки - 2,5 ст. На всяка летвичка се залепват основите на маточниците за специални тапи или за дървени планки с квадратна форма.
Шпатулата е метална игла с извит като лъжичка връх. С нея се пренасят личинките от питата върху маточните основи, залепени за летвичките на рамката патронодържател.
С инкубаторната рамка се изолират зрелите маточници и евентуално излюпени пчелни майки от запечатаните маточници. Във всяка клетка се поставя по един матонник. а рамката се поставя в семейството, определено за отглеждане на майките. Така се избягва опасността от прогризване на маточниците от първата излюпила се майка
Клетките за предаване на майки се изработват от тънка ламарина, телена мрежа, тел и др. и са най-различни по форма и големина. Пригодени са така, че се закрепват между горните летвички на две съседни пити Изработват се от дърво или пластмаса, с три отделения - за майката, за известен брои пчели и за храна. От горната страна са затворени с метална, мрежа.
Разделителната (ханемановата) решетка се изработва от ламарина, пластмаса или стоманена тел с такива размери, че да покрива плодника на кошера, или с други размери според нуждите. Има отвори, широки 4.4 мм и дълги около 20 мм. през които майката и търтеите не могат да преминават. Използува се най-вече за ограничаване на майката.
Инвентар за подготвяне на кошерите за превозване. Към тази група спада инвентар (въжета, скоби, шпилки и др.) без който се затруднява безаварийното превозване на кошерите. При по-големите пчелини се използува за работа в пчелина и специална количка подемник, която много облекчава работата на пчеларя и спомага за повишаване на производителността на труда.
Инвентар за монтиране на восъчни основи. Включва шило. шаблон, тел за армиране на рамката, скобички, скобонабивач. дъска шаблон (подложка) и шпорче.
С шаблона се определя мястото на дупките (скобичките), през които ще се прекарат теловете. С шилото се проби&ат дупките или със скобонабивача се набиват необходимите скобички на определените места по рамката. През дупките или скобичките се прекарва тънък тел (0.3-0.5 мм) и така се образува арматурата, на която се монтират восъчните основи Восъчните пити се прикрепват с дъска шаблон (подложка) и шпорче. Дъската се прави с 412 мм дължина. 265 мм широчина и 12 мм дебелина (когато е предназначена за монтиране на основи върху дадан-блатови рамки). Дъските за магазинни рамки и за многокорпусни рамки са с по-малки размери от вътрешните размери на съответната рамка. На долната страна на дъската шаблон се заковават на еднакво разстояние от двете й страни 2 летвички с по-голяма дължина от широчината на рамката, така че при поставяне на рамката с опънатия тел тя да се опре с горната и с долната си летвичка на стърчащите извън дъската части от летвичките. «
Шпорчето е уред, с който се закрепва изкуствената восъчна пита към арматурата на рамката. Представлява зъбно колело с дръжка Има шпорчета за студено и за топло закрепване на восъчните основи.
Инвентар за разпечатване на килииките и за изваждане на меда. Тук спадат пчеларският нож. пчеларската вилица, стоиката за разпечат¬ване на питите, центрофугата, цедката за прецеждане на меда и съдовете за съхраняване на получения мед.
С пчеларския нож се изрязват капачетата на килииките със запечатан мед. Има ножове с двустранни и едностранни остриета. За повишаване на производителността на труда в по-големите пчелини се работи с парен или с електрически нож. С тях не се режат капачетата на килииките. а просто се разтопяват. Плоскостта им се нагрява с пара или с електричество.
Пчеларската вилица представлява дръжка, на чиито преден край има метално разширение с гъсто наредени и добре изострени стоманени игли. лежащи в една плоскост. Дръжката е леко извита, което позволява манипулиране като с вилица. Използува се за разпечатване на килийки с мед. като иглите се забиват под капачетата, дърпат ги навън и ги отделят.
Чрез стойката за разпечатване на питите се създават по-големи удобства и се намаляват загубите на мед. Това е рамка, извита под остър ъгъл и поставена върху някакъв съд (тава. корито и др.).
Центрофугата представлява голям цилиндър от поцинкована ламарина с метални крака. Отдолу е затворен плътно с конусовидно дъно. В долния край на цилиндъра има кранче, през което изтича медът. През средата на цилиндъра преминава ос, към която са прикрепени неподвижно касетките, където се поместват разпечатаните и пълни с мед пити. Оста, а заедно с нея и касетките се задвижват с ръкохватка и система от зъбни колела. Вследствие на центробежната сила. получена при въртенето, медът изтича от килийките. Изпръсканият мед се удря във вътрешната стена на цилиндъра и се стича на дъното. Оттам след отваряне на кранчето излиза навън.
В зависимост от начина на разположение на касетките центрофугите се делят на хордиални и радиални. При хордиалните касетките заемат положение на хорди. У нас най-широко е разпространена центрофугата с 4 касетки за цели плодникови пити. Срещат се по-рядко и центрофуги с 3 касетки.
Радиалните центрофуги са големи и в тях наведнъж може да се сложат от 26 до 60 пити. Питите се слагат радиално към централната ос с долните летвички на рамката навътре. Привеждат се в движение с механичен двигател.
При работа с центрофугата се спазват следните правила:
1. Питите се слагат така, че при завъртане на центрофугата да се движат е долните летвички напред.
2. Скоростта на въртене на центрофугата отначало трябва да бъде малка, защото има опасност от повреждане на питите. След като излезе част от меда от едната страна на питите, те се обръщат така, че вътрешната им страна да стане външна. Центрофугата се завърта отново отначало бавно, а после по-силно. Така питите се обръщат поне два пъти. за да се извади медът
За да се запази центробежната сила еднаква през цялото време, броят на завъртанията в минута трябва да се увеличава от 82 в началото до 182 към средата и до 364 към края на изваждането на меда. При центрофугите с механичен двигател това става в продължение на 4 минути.
Цедката за прецеждане на меда се приготвя от калайдисана ламарина и гъсто телено сито от неръждясващ материал. Окачва се на крана на центрофугата така. че медът, изтичайки от центрофугата, да преминава през ситото и оттам в съда за мед.
Съдовете за съхраняване на мед може да бъдат най-различни. Те трябва да бъдат изработени от неръждясващ мате¬риал. Най-често се използуват специални тенекии от неръждясваща ламарина, бакелитови. стъклени и други съдове.
Инвентар за преработване на восъка и за запазване на питите. Включва слънчева восъкотопилка, ръчни преси, дървени шкафове за съхраняване на плодникови и магазинни рамки.
Слънчевата восъкотопилка е обикновено дървено сандъче. Задният му край е висок 35 ст, а предният - около 15 ст.
Дължината му е 65 ст. а широчината 35 ст. Отгоре е покрито с рамка с двойно стъкло при разстояние между двете стъкла 10-12 мм и дървен капак за покриване, когато не работи. На дъното на восъкотопилката има наклонена напред бяла калайдисана ламарина. Предният й ръб е наведен над тясно тенекиено коритце. Над ламарината се поставя телена мрежа, в чиято рамка се слагат восъчните отпадъци. За разтопяване на восъка се използува слънчевата топлина. Восъкотопилката се поставя на добре огрявано от слънцето място. След като температурата достигне 64 С, восъкът започва да се топи. Стопеният восък се прецежда през телената мрежа, стича се по ламаринената основа и се събира в коритцето Там се втвърдява и се изважда.
С ръчните преси се извлича по-бързо восъкът Има различни модели ръчни преси за восък. Те се приготвят от здрави дървени трупчета, като в средата се издълбава гнездо, в което се помества пресуващ блок. свързан с винт за затягане. Пресата може да се изработи от метал и от дърво. За извличане на восъка суровината се раздробява, накисва се във вода и след сваряване се пресува.
В шкафа за съхраняване на питите се поставят питите, големината му може да бъде различна. Важно е да се затваря пльтно и питите да се постайят във висящо положение. При любителските пчелини за същата цел се използуват празни сандъци и др.
С оглед на доброто и запазване най-добре е восъчната суровина да се предава навреме на изкупвателните организации.
Въпроси
1. На какви групи се разделя пчеларският инвентар9
2. Какъв инвентар се използува при прегледа на пчелните семейства?
3. Как се подготвя и се използува за работа пушалката?
4. Как се използува инвентарът за изваждане на меда9
5. Какви хранилки може да се използуват при подхранване на пчелите?
6. Как се съхранява и се преработва восъчната суровина?
0 коментара :
Публикуване на коментар