Упражнение 2 - ВЪНШНО УСТРОЙСТВО НА ТЯЛОТО НА МЕДОНОСНАТА ПЧЕЛА

ВЪНШНО УСТРОЙСТВО НА ТЯЛОТО НА МЕДОНОСНАТА ПЧЕЛА

За упражнението са необходими микроскоп, бинокулярни лупи. препараторни лули, ванички, комплект пинцети ножички, ентомологични игли, линийки, предметни, покривни и часовникови стъкла, изсушени и наскоро умрели пчели работнички, пчелни майки и търтеи, схеми, снимки, диапозитиви и др.
Студентите сравняват морфологичните особености на тялото при отделните форми пчели, разчленяват и наблюдават под микроскоп устния апарат, пипалата, сложните и простите очи, краката, крилата, частите на коремчето и жилоносния апарат.
Тялото на медоносната пчела е покрито с твърда външна обвивка, която го предпазва от механични повреди и от други външни влияния. От вътрешната страна за израстъците на телесната покривка са прикрепени мускулите и вътрешните органи. По такъв начин телесната покривка изпълнява едновременно ролята на кожа и на вътрешен скелет. Състои се от два основни пласта: външен (кутикула) и вътрешен (хиподерма). От вътрешната страна на хиподермата има слой базални клетки, които образуват базална мембрана и покриват органите, произхождащи от хиподермата.
Кутикулата има трислоен строеж. Външният й слой се нарича епикутикула. Представлява много тънко образувание с дебелина от 1 до няколко микроме+ра. Епикутикулата не съдържа хитин. Съставена е главно от кутикулин-вещество, включващо мастни и восъкоподобни съединения, вследствие на което е водонепропусклива, предпазва тялото на пчелата от намокряне, а вътрешните органи от изсъхване.
Екзокутикулата е средният, най-дебелият слой. Наличието на полимерни въглехидрати (пентозани и хексозани) и придава голяма твърдост. Съдържа пигменти, от които зависи цветът на тялото на пчелата.
Вътрешният слой на кутикулата. ендокутикулата, лежи върху клетките на хиподермата. Състои се от многобройни тънки пластинки (ламели), разположени успоредно на повърхността й. Този строеж осигурява гъвкавост на кутикулата в определени места.
Хиподермата се състои от един слой клетки. Едни от тях (хитиногенните) отделят хитин и от тях се образува кутикулата Други се превръщат в жлезисти клетки, които отделят различни вещества. Тези клетки образуват някои нови жлези, каквито са восъчните, и др. Трети (чувствителните) са свързани с нервните разклонения и завършват с власинки, служещи като органи за осезание.
. Между членчетата на коремчето, краката и някои други части на тялото на пчелата кутикулата е тънка, мека и гъвкава, което осигурява подвижността им.
Отвън тялото на пчелата е покрито с власинки с разнообразна големина, форма и строеж. Власинките го защищават от студ, задържат механичните примеси от въздуха при дишане, а някои от тях изпълняват функции на осезателни органи. Като задържат цветния прашец, власинките осигуряват опрашването и оплождането на растенията. При младите пчели тялото е гъсто покрито с гъвкави власинки. С възрастта власинките постепенно опадват и тялото на старите пчели става тъмно и лъскаво.
Тялото на пчелната майка, пчелата работничка и търтея се състои от три основни дяла: глава, гърди и коремче.
Глава. Отнася се към хипогнатичния тип-сплескана отпред назад, с обърнати надолу устен отвор и челюсти. Образува твърда хитинова кутийка, запазваща сигурно главния мозък. Формата на главата при пчелната майка е закръглено сърцевидна, при пчелата работничка-триъгълна, а при търтея-силно закръглена. На главата се намират устните органи, пипалата и очите.
Устните органи се намират около глътката на долния край на главата и се състоят от следните части: горна устна, горни челюсти, дол на устна, долни челюсти и езиче. Устният апарат на пчелата е от лижещо- гризещия тип. Пчелата гризе с горните челюсти, а долните челюсти, долната устна и езичето образуват хоботчето, с което се всмукват течности.
Горната устна е кожесто образувание. Във вид на подвижна пластинка тя се спуска с долната си част в предната страна на главата и покрива устния отвор отгоре.
Горните челюсти (maxila) са твърди хитинени пластинки с грапава повърхност. Свързани са чрез силни мускули с главата и се движат~една срещу друга в хоризонтал на посока. Най-си лно развити и назъбени са при пчелната майка, а най-слабо-при търтея. С горните челюсти пчелата работничка прегризва капачетата на килийните при излюпването си, разтрива храната (прашецовите зърна), оформя кил инките от восъчните пластинки, изхвърля нечистотиите от гнездото, защищава жилището си и т.н.
Долната устна е по-сложно устроена. Състои се от две кожести образувания, в средата на които се намира езичето (фиг. 2). То е дълъг, гъвкав, добре развит израстък, покрит с много власинки и завършващ с кръгла разширена част-лъжичка. В основата на езичето се намират 22- 27 вкусови органа (пръчици).
Долните челюсти (mandibula) се състоят от малко хитиново членче, съединено чрез мускули с вдлъбнатина на края на капсулата на главата (сагdо), и дълга и широка пластинка (stipes), свързана с предния край с cardo. Към пластинката са прикрепени три големи мускула. При съкращаването им се изменя ъгълът между сагdо и stipes, в резултат от което тази част на хоботчето се изправя напред в работно положение. Долните челюсти, долната устна и езичето образуват хоботчето на пчелата. Те са свързани така. че действуват като едно цяло, като образуват помежду си три канала с различен диаметър, по които течностите се отвеждат до глътката Най-малкият (капилярният) канал се намира вътре в осевия отвор на езичето. По него се предвижва секретът

на слюнчените жлези към края на хоботчето. Средният канал се образува от външната обвивка на езичето. През него преминава течна храна, когато пчелата облизва капчици течност с лъжичката. Най- големият канал се образува от израстъка на долните челюсти и израстъка на долната устна. Служи за всмукване на течности. Храната се всмуква по капилярен път чрез бързите движения на езичето и всмукателното действие на глътката. Хоботчето е най-силно развито при пчелите работнички и достига дължина 6-7 мм, при пчелната майка- 3.5мм, а при търтея-4 мм.

В предната част на главата над горните челюсти са прикрепени двойка пипала (фиг. 3). Всяко от тях се състои от три основни части: основно членче (зсариз). завъртащо членче (ресйсеНит) и камшиче (ЙадвИит). Основнбто членче е с продълговата форма и е прикрепено към главата с ябълковидно разширение Чрез група мускули то се обръща на сички страни Завъртащото членче е закрепено към основното под ъгъл .затова пипалата на пчелата излизат напред перпендикулярно на главата. Почти при всички насекоми на това членче се намира т.нар. Джонстънов орган. При пчелите той е добре развит. Джонстъновият орган възприема сътресения и звукови колебания и играе голяма роля за ориентация при полета. Камшичето при търтея се състои от 11 членчета, а при пчелата работничка и пчелната майка-от 10. То няма самостоя

телна мускулатура, но притежава известна гъвкавост поради начленеността си. На членчетата на камшичето, като се започне от третото, са разположени многобройни осезателни органи (sensilli).

Пчелите имат две сложни (фасетни) и три прости очи Сложните очи са неподвижно разположени встрани на главата и се състоят от отделни очички (оматидии), от които излизат нерви към силно развитите зрителни дялове на главния мозък.

Оматидиите са малки светлочувствителни органи със силно удължена форма, обвити с непропусклива за светлината обвивка. Сложните очи на пчелата работничка се състоят от 4 до 5 хил., на пчелната майка-от 3 до 4 хил., а на търтея-ОТ 7 до 8 хил. оматидия. Поради големия брои оматидии сложните очи на търтея са силно изпъкнали отстрани на главата и са изместили простите очи напред към пипалата и устния апарат. Всеки оматидии на сложното око се състои от 26 - 27 клетки. Различават се три основни части на оматидия:

а) Пречупваща част. Състои се от две прозрачни тела-леща и лещен конус, функциониращи като едно. цяло.

Лещата е двойно изпъкнала с шестоъгълна форма, откъдето носят името очите. (фасетни). Под лещата са разположени две корнеагенни клетки. В процеса на развитието тези клетки отделят лещата, а после се превръщат в пигментни клетки, обвиващи лещения конус.

Лещеният конус е разположен под лещата и представлява своеобразно прозрачно тяло с конусовидна форма, с основа, допираща се до лещата, и връхна част. обърната дълбоко в очите. Обвит е от всички страни с четири отделящи го пигментни клетки с форма на конус.

6) Рецепторна част. Състои се от 8 продълговати зрителни (ретинални) клетки, съединени радиално в общо снопче. Всяка клетка в напречен разрез има вид на равнобедрен триъгълник, чиято основа се намира в периферията, а върхът-в центъра. Върховете на докосващите се части на всяка клетка се отделят от обща прозрачна пръчица (рабдом). Външният край на рабдома лежи близо до лещения конус. Противоположният край съдържа нервни влакна, които излизат от ома- тидия във вид на зрителен нерв. Всички зрителни клетки, струпани в оматидия като тясно цилиндрично снопче. образуват ретинулз. Всички ретинули' образуват ретината на фасетното око.

в) Изолираща част. Състои се от клетки, съдържащи черен пигмент, поглъщащ светлинните лъчи Има три вида пигментни клетки, изолиращи светлолречупващите тела и ретинулите на всеки оматидий: корнеагенни - обвиват лещения конус; ирисови-образуват втория (външния) слой пигментни клетки, обвиващи лещения конус; ретинални-обвиват ретинулата плътно до нейната основа.

Пигментните клетки образуват около всеки оматидий плътен светлонепропусклив калъф, който предпазва рабдома от попадане на светлина от съседните оматидии. като поглъща страничните светлинни лъчи. В мястото, където завършват зрителните пръчици, се намира базална мембрана, която покрива цялото око отвътре във вид на тънка ципа, пронизана от много отворчета. през които преминават трахеи и нервни израстъци към зрителните дялове на главния мозък. Удължените форми на оматидиите и пигментните клетки, обвиващи ги от всички страни, са причина в ретинулата на очите да попадат само лъчи, идващи от централната ос на оматидия или много близо до нея. Всички странични лъчи се поглъщат. Ето защо се възприемат дразнения само от тези светлинни лъчи, които попадат в начзлната точка на ретинулата. разположена на върха на лещения конус. Оматидиите на пчелите са устроени на принципа на събирателната леща, чието фокусно разстояние е равно на дължината й (апозиционни очи). В този случай фокусът на лещата се разполага в точка, лежаща в началото на рабдома. До него стига само тънко снопче светлина, съответствуващо по яркост на неголяма част от предмета, разположен непосредс твено пред оматидия. Съвкупността от светлинни точки (с различна яркост), достигаща до рабдомите чрез оматидиите. дава изображението на предмета. Възприемането на изображението се получава от множество отделни светлинни точки (мозаично гледане). Пчелите ясно виждат само на близки разстояния, а на по-големи възприемат само движенията на предметите. Очите им са способни да различават поляризираната светлина. По поляризацията на слънчевите лъчи те се ориентират по време на правия пробег в “танца", а също и при полетите.

Простите очи (оцелите) са разположени на главата между сложните ечи по ъглите на равнобедрен триъгълник. Анатомически те не са свързани със сложните. Съществено се отличават от сложните по това. че при тях на един диоптричен апарат има много рецепторни апарати. В края на простите очи са разположени власинки, които ги предпазват от напрашване. Лещата се намира в чашовидно вдлъбване на кутикулата. Под лещата лежи слой от прозрачни корнеагенни клетки. Чувствителната част на простите очи се състои от много удължени зрителни рецепторни клетки. Всеки две-три клетки образуват ретинули, в средата на които се намира общо образувание, наречено прозрачен рабдом. Всички рабдоми • заемат перпендикулярно положение по отношение на корнеагенния слой. Простите очи притежават само обща светлочувствителност. която стимулира чувствителността на сложните очи. и пчелите не различават с тях отделни предмети.

Гърди. Тук са разположени органите на движение. При пчелната майка. работничката и търтея те са устроени по един и същ начин. Състоят се от три членчета (преднегръд. среднегръд и заднегръд). свързани неподвижно помежду си. Чрез отвори от двата края гърдите се съединяват с главата и с коремчето. Оттам преминават аортата, хранопроводът и главната нервна верига. Наи-силно е развит среднегръдът Към преднегръда е прикрепена първата двойка крака, към второто членче- вторатадвойка крака и първата двойка крила, а към третото-третата двойка крака и втората двойка крила. Встрани на гърдите са разположени три двойки гръдни дихалца (стигми), през които се извършва газовата обмяна.

Всеки индивид в пчелното семейство има две двойки крила Предните крила са по-големи и лежат върху задните, крилата се образуват в стадий какавида. Те са ципести образувания, лишени от мускули, но пронизани от хитинови жилки (трахеи и нерви). Жилките са напречни и надлъжни, което придава здравина на всяко крило. В спокойно състояние крилата лежат върху коремчето. Това дава възможност на пчелите да работят спокойно в кошера. Преди полет пчелата разперва крилата, като предните се закачат за задните. Съединяват се чрез гънка на задния край на предното крило, обърната надолу, и кукички на предната страна на задното крило, извити нагоре. Така пчелата лети с една двойка крила, които имат по-голяма обща площ и поради това подемната сила и скоростта на летежа са по-големи. Крилата се движат от добре развити гръдни мускули. Броят на маховете достига 260 и повече в секунда. Без натоварване пчелата лети със скорост 60-65 км/ч. а натоварена - с 25-30 км/ч

Пчелната майка, работничката и търтеят имат три двойки крака, прикрепени към гърдите. Краката служат за опора, за придвижване, за почистване на тялото, а при работничката и за събиране на цветен прашец, за формирането му като топчица и за пренасянето му в жилището. Всеки крак се състои от пет членчета: бедрена главичка, бедрено пръстенче. бедро, пищял и стъпало. Стъпалото се състои от пет членчета , като наи-силно е развито първото. Всички членчета са съединени едно с друго с тънка хитинова ципа. която осигурява голяма подвижност на краката. Последното членче на стъпалото завършва с двойка остри и слабо закривени нокътчета, между които има образувание, наречено леплива възглавничка С нокътчетата пчелите се закрепват добре по питите в гнездото и по цветовете на растенията, а възглавничките помагат за движение по гладки и отвесни повърхности. Най-малки, но най-подвижни са предните крака на пчелите. За почистване на пипалата и главата от полепнал прашец на първото стъпално членче на предните крака има полукръгъл, отвор, обраснал от вътрешната страна с голям брои космици. Пчелата пъха пипалото в този отвор и като движи крака напред - назад, почиства пипалото от полепнал прашец и прах.

Средните крака са по-големи, но по-малко подвижни. На широката повърхност на пищяла има много власинки, с които пчелата почиства прашеца от тялото си. В долния край на пищяла има неголям израстък.

служещ за избутване на прашеца от задните крака в килийните на питите. Задните крака (фиг. 4) са най-силно развити и по-подвижни от средните. При пчелите работнички на задните крака от външната страна на пищяла има вдлъбнатини, заградени с два реда дълги, твърди дъговидни власинки, които образуват кошнички. Те служат за пренасяне на цветния прашец, събиран от цветовете на растенията. Прашецът се Формира на топчица с широката част на първото стълално членче, която представлява четка, състояща се от 9 напречни реда къси и твърди власинки, разположени под ъгъл 45* към повърхността на стъпалото.

Коремче. В коремчето се намират основната част от органите на храносмилането, дишането, кръвообращението и изцяло органите на размножаването. При пчелната майка и пчелата работничка то се състои от 6 членчета, а при търтея- от 7. Всяко членче се състои от полу- -ръстенчета-гръбно (тергит) и коремно (стернит). От двете страни по- лупръстенчетата са съединени помежду си с тънка хитинена ципа. така че всяко предишно членче припокрива отчасти следващото. Този начин на свързване на отделните полупръстенчета дава възможност на коремчето да се разширява, а свързването на целите пръстенчета по същия начин- да се удължава Свиването и разпускането на коремчето са свързани с дишането и ръвообращението, а при пчелите работнички-до известна степен и с пренасянето на нектар или вода, с натрупването и задържането в правото черво на несмлените остатъци от храната при зимува-

нето с жиленето, с развитието на полевата система и др.

На четирите последни членчета на коремчето на пчелите работнички са разположени четири двойки восъчни огледалца. От вътрешната страна те са с гладка повърхност и неправилна петоъгълна форма. През тях минават голям, брой малки порички, които са свързани с восъкоот- делителните клетки на восъчните жлези.'Восъкът се отделя като течност от клетките, преминава през порите на восъчните огледалца и излиза от вътрешната страна на коремчето. Поради по-ниската температура на околния въздух се втвърдява и образува малки восъчни пластинки с форма на восъчните огледалца (1250 пластинки тежат 1 г). При пчелната майка и търтея огледалца няма и восък при тях не се отделя.

В последното коремно членче на пчелите работнички и на майката е разположен жилоносният апарат (фиг. 5). Жилото е съставено от неподвижни хитинови части, които образуват жлеб с разширена начална част, и от две шарнирно свързани помежду си плъзгащи се в жлеба пробиващи иглици (стилетки). В мястото ма плъзгането се намират специално устроени жлези, които отделят секрет за смазването на стилетките. Всяка от стилетките има на върха си по 9-10 обърнати назад кукички, лежащи в една плоскост. Иглиците се привеждат в движение благодарение на движението на свързаните с тях чрез силни мускули хитинови пластинки; триъгъяна, продълговата и квадратна. Към жилото спадат и две отровни жлези-голяма и малка. Секретът на голямата жлеза е с кисела реакция Под резервоара в канала, през който се излива отровата при ужилване. влива секрета си малката отровна жлеза. Секретът и е с алкална реакция и служи за активизиране на секрета на голямата отровна жлеза.

Жилоносният апарат на пчелната майка е по-слабо развит. Стилетките са извити и имат три -четири зъбчета. Търтеите нямат жило.

Въпроси

1. Как е устроена обвивката на тялото?

2. Колко и какви очи има пчелата и как са устроени?

3. Какви са устройството и действието на устните органи и на пипалата?

4. Какво е устройството на краката?

5. Как е устроен жилоноският апарат?

About KVK-BG

This is a short description in the author block about the author. You edit it by entering text in the "Biographical Info" field in the user admin panel.