вестник ПЧЕЛИ • БРОЙ 5 2005 г. • Ако разгледаме целогодишно развитието на пчелното семейство, то съдържащите се в него пчели ясно ще се разграничат на две генерации – летни и зимни. Летните пчели живеят по-кратко време – 5-6 седмици. Още през първите десет дни те се хранят с белтъчна храна и в тях се развиват кърмаческите жлези. Мастната тъкан в летните пчели по принцип много не се развива. Кърмаческата дейност е първата дейност на тези млади пчели, но тя е най-тежката и най-амортизиращата. Зимните пчели живеят 6-8 месеца. Родените през есента пчели се хранят главно с прашец и съвсем малко от тях се занимават с кърмаческа дейност. В тялото на зимните пчели се образува многослойна белтъчно-мастна тъкан. Причината за голямата разлика в продължителността на живота на летните и зимните пчели се дължи на разликата в напрежението и разликата в активността и в температурата през цялата година. От всички дейности на пчелите, както вече казахме, най-амортизираща е кърмаческата дейност. Амортизацията на пчелите от медосъбирането не е голяма. Много работилите и малко работелите при медосъбирането имат малка разлика в продължителността на живота – 4-6 дни в полза на неработилите. Средната продължителност на живота на дългоработещите пчели е 15-24 дни, а на малкоработещите – 18-28 дни или средно 22 дни.
Следователно амортизацията при медосъбирането не се отразява сериозно и видимо на продължителността на живота на пчелите. Продължителността на живота на пчелите зависи в много по-голяма степен от първоначалния живот след раждането на т.е от грижите за пилото. Пчелите в семейства, които по различни причини не са имала пило, могат да живеят до една година. Те носят прашеца-мед и запазват кърмаческите си възможности, макар че са стари. Кърмаческите възможности са просто консервирани и при нови условия те проработват. Ако на дадена отбрана генерация пчели даваме само откритото пило и отнемаме запечатаното (да няма излюпване а млади пчели) то е установено че тези стари пчели осигуряват къпрмаческа дейност до 75 дни. До последно те са имали добре развити кърмачески жлези и се справят добре с кърменето. Този факт е от изключително значение за практическото пчеларство. (Данните са от книгата “Новости в пчеларството” от А. Маруцио, Швейцария) Заключение: Теорията за амортизация (износване на организма) от много полско-събирателна дейност отпадна. Ако ние изключим кърмаческата дейност на летните пчели, то те придобиват признаците на зимните пчели, стига да имат достатъчно пълноценна белтъчна храна. те винаги могат да станат кърмачки, защото кърмаческите жлези са напълно развити и запазени. Те живеят много по-дълго, макар че са летни. Необходима им е качествена белтъчна храна и те могат да възстановят и и да изпълняват най-различни дейности . Тези факти ще зарадват много пчелари, защото имат приложение, подобряват и облекчават интензивните технологии. Есенно нарастване на пчелното семейство Благополучието на едно семейство зависи от количеството млади пчели подготвени за зимно-пролетния период. Критериите за силно семейство се промениха. Създават се свръхмощни семейства достигащи 3-4 kg. Създаването на такова семействмо става практика в съвременните технологии. Доказва се, че с такива семейства се работи леко. Те са икономически най-изгодни. Появиха се сентенциите “За силен кошер слаба паша няма” и “За силен кошер люта зима няма”. Критерии за нарастване на есенни пчели а) Млада плодовита майка. Тя носи 40% повече от двугодишната и 55% повече от тригодишната. Тя носи 15-17 дни по-късно в сравнение с по-старите. През зимата тя има най-адекватно поведение. Вече споменахме, че късно-летните млади майки засеменяват толкова интензивно, че като че ли не се съобразяват с възможностите на семейството. Само такива майки могат да създават голям набор от млади пчели. Понятието “млади пчели” има строги физиологични белези – това са обикновено пчели, родени (излюпени) през Август-Септември. Те не са взели участие в нектаросъбирането, нито са се занимавали с кърмаческа дейност.
Те имат и анатомически различия (не са им атрофирали хай……………………………..жлези. Имат много мастно вещество. Те са “угоени пчели”. б) Желателно е да има поддържаща паша в природата поне 100-300 gr принос. Ако няма поддържаща паша, то тя се заменя с подбудително подхранване в неголеми (минимални) количества.Освен ежедневния принос на нектар обаче енужно в семейството да има и прашец. Отсъствието на прашец довежда до белтъчно гладуване и снижаване на резистентността на пчелите, а също така влошава и зимуването на пчелното семейство. Ако няма достатъчно прашец, ние сме длъжни да подадем белтъчна храна. Най-лесно е да се подаде питка,……………,погача. Като стимулиращо вещество може да се даде микроелемента Кобалт. Всички подбудителни храни се дават главно през Август, за да може през Октомври да формират в окончателен вид всички семейства, в т.ч. и сборните. Ако през Август едно семейство има 5-6 рамки, заети с ½ пило , то от тях ще се излюпят към 2,5 kg млади пчели. Късно излюпените пчели през Октомври-Ноември са непълноценни. Те обикновено не са облетели. Те влизат в зимата с препълнено дебело черво с фекалии. Ето защо и обикновено умират рано – още през първата половина на зимата. Етозащо и пчеларя не трябва да се радва на юлските пчели, а на августовско-септемврийското пило. То ще бъде бъдещия двигател на семейството. При най-добри условия, ние можем да създадем в дванадесетрамковия кошер около 2,0-2,5 kg млади есенни пчели. По-мощни семейства могат да се създадат чрез обеденения на основно семейство с отводка през Октомври-Ноември. За да се осъществи това, ние трябва да сме създали още през лятото към всяко основно семейство по една отводка. Всичко това е възможно, но малко по-трудоемко. В страни с развито промишлено пчеларство се създават мощни семейства, но по друга технология. Съединяват се две средни семейства, като по този начин се получава допълнителна стокова продукция. Това обединение ще изясним по-нататък в една друга технология. , която смятам, че е най-подходяща. Заключение: Силното семейство трябва да навлезе в зимата с 30000 пчели, заредени много добре (3-4 бала) с мастно-белтъчна тъкан. Да има достатъчно мед и 2-3 kg прашец, складиран в очертанията на кълбото.
Януаро-февруарските пчели – златен фонд Доживелите пчели до Януари-Февруари са от изключително значение. Те имат своя степен на амортизация. Голямата част от тях трябва да са в състояние да отпочнат кърмаческа дейност. Майката започва да яйцеснася. Нормално запазената зимна пчела трябва да може да откърми поне 1-? личинки. Някои от тези зимни пчели през този период умират. Смъртността трябва да е природна и ниска. Числеността на семейството спада до Март, а понякога и до Април. Новоизлюпените пчели са жизнени. Те имат голям кърмачески потенциал. Всяка от тях може да откърми (отгледа) четири и повече личинки Желателно е животът им да се съпътствува с изобилна въглехидратно-белтъчна храна. Необходим им е “vita maxima”. Не трябва да има никаква оскъдица. Необходими са още вода и подходящ микроклимат. Такова семейство успява бързо да смени зимните пчели с новородени млади и витални пчели. Още от началото на Април семейството бързо нараства. Тежкия кърмачески режим се облекчава, макар ……. като ежедневно увеличава площите с новоснесени яйца. Нещата се променят – числото на кърмачките се увеличава. Една кърмачка започва да се грижи само за 1-2 личинки. Към края на Април семейството бързо нараства и надминава 60000 пчели. При това една част от младите пчели няма къде да упражняват кърмаческите си способности. Появяват се незаети (безработни) пчели. Заедно с тях се заражда и роевият инстинкт. Научно е доказано, че една майка може да яйцеснася и създава кърмаческа работа на 20500 кърмачки. Ет озащо през Април се появяват много неизползувани кърмачки. Истинско изкуство е да умееш да ги използуваш. Използуването може да стане, ако им се подаде незапечатано пило и яйца. Това най-лесно се постига, ако се открие нов корпус, н който се прехвърлят 2-3 рамки запечатано пило и нова майка, която започва веднага да яйцеснася. Това двумайчено семейство увеличава числения състав с 40% и вече няма безработни кърачки.
0 коментара :
Публикуване на коментар