Източник: http://www.pchelarstvo.com/
Животът на пчелите е тясно свързан с цветните растения. Tе им дават основните хранителни вещества – нектар и цветен прашец, както и мана, медена роса, пчелен клей и плодови сокове.
Нектарът представлява сладка течност, която се отделя от специални жлези, наречени нектарници. Те имат различни размери и биват вдлъбнати, плоски и изпъкнали. По форма наподобяват брадавички, рогчета, възглавнички, трапчинки, дискчета и др.
В зависимост от разположението върху растението биват цветни и извънцветни. Цветните нектарници са разположени по почти всички части на цвета, но най-често се намират в основата на плодника и тичинките. Извънцветните са по другите части на растението – стъбло, листа, прилистници и др. Например, при растението от фуражните култури – фий те се срещат на прилистниците под формата на кафяви петна, при черешата са разположени на дръжката до основата на листната петура, при памука – от долната страна на листа по главната жилка и др.
Нектарът е воден разтвор главно от фруктоза, глюкоза и захароза, както и малки количесва декстрин, манит, мелизицитоза, белтъчини, багрилни, минерални и ароматни вещества.
Съотношението на захарите не е еднакво при различните растения – при едни (конски кестен, червена детелина) преобладава захарозата, при други (акация) количеството на фруктозата е най-голямо, а при репко, рапица, синап и др. процентът на глюкозата е най-голям.
Пчелите предпочитат да събират нектар със захарно съдържание между 40 и 55%. Когато захарната концентрация на нектара е под 4,25% и над 70% пчелите престават за посещават цветовете.
Прашецът осигурява на пчелите белтъчините, мазнините, витамините, минералните и много други вещества, необходими за развитието на жизнената им дейност. Той се намира в прашниковите торбички на тичинките. По-голямата част от растенията отделят едновременно прашец и нектар, но има и такива, от които пчелите събират само прашец (леска, бреза, шипка).
Поленовите зрънца на прашеца при различните видове растения имат характерна за вида форма, големина, цвят и други външни белези.
Обикновенно, когато в семейството няма пило (есен, зима), пчелите могат да живеят само на мед. През активния сезон обаче за поддържане на техния организъм, за произвеждане на млечице, восък и др., цветният прашец е абсолютно необходим. Особено неблагоприятно се отразява недостигът на прашец през ранна пролет. Установено е, че за едно силно семейство са необходими 20-30кг. годишно.
Събраният и омесен със слюнка прашец се складира в килийките, където се смесва с мед и добре се притъпква. там е подложен на млечнокисела ферментация и други биохимични процеси, които го предпазват от разваляне.
Според хранителната му стойност за пчелите А. Маурицио (Швейцария) разделя растенията на 3 групи.
Нектарът представлява сладка течност, която се отделя от специални жлези, наречени нектарници. Те имат различни размери и биват вдлъбнати, плоски и изпъкнали. По форма наподобяват брадавички, рогчета, възглавнички, трапчинки, дискчета и др.
В зависимост от разположението върху растението биват цветни и извънцветни. Цветните нектарници са разположени по почти всички части на цвета, но най-често се намират в основата на плодника и тичинките. Извънцветните са по другите части на растението – стъбло, листа, прилистници и др. Например, при растението от фуражните култури – фий те се срещат на прилистниците под формата на кафяви петна, при черешата са разположени на дръжката до основата на листната петура, при памука – от долната страна на листа по главната жилка и др.
Нектарът е воден разтвор главно от фруктоза, глюкоза и захароза, както и малки количесва декстрин, манит, мелизицитоза, белтъчини, багрилни, минерални и ароматни вещества.
Съотношението на захарите не е еднакво при различните растения – при едни (конски кестен, червена детелина) преобладава захарозата, при други (акация) количеството на фруктозата е най-голямо, а при репко, рапица, синап и др. процентът на глюкозата е най-голям.
Пчелите предпочитат да събират нектар със захарно съдържание между 40 и 55%. Когато захарната концентрация на нектара е под 4,25% и над 70% пчелите престават за посещават цветовете.
Прашецът осигурява на пчелите белтъчините, мазнините, витамините, минералните и много други вещества, необходими за развитието на жизнената им дейност. Той се намира в прашниковите торбички на тичинките. По-голямата част от растенията отделят едновременно прашец и нектар, но има и такива, от които пчелите събират само прашец (леска, бреза, шипка).
Поленовите зрънца на прашеца при различните видове растения имат характерна за вида форма, големина, цвят и други външни белези.
Обикновенно, когато в семейството няма пило (есен, зима), пчелите могат да живеят само на мед. През активния сезон обаче за поддържане на техния организъм, за произвеждане на млечице, восък и др., цветният прашец е абсолютно необходим. Особено неблагоприятно се отразява недостигът на прашец през ранна пролет. Установено е, че за едно силно семейство са необходими 20-30кг. годишно.
Събраният и омесен със слюнка прашец се складира в килийките, където се смесва с мед и добре се притъпква. там е подложен на млечнокисела ферментация и други биохимични процеси, които го предпазват от разваляне.
Според хранителната му стойност за пчелите А. Маурицио (Швейцария) разделя растенията на 3 групи.
1. група – питомен кестен, минзухар, житни култури, мак, живовлек, круша, върби, червена и бяла детелини.
2. група – явор, острици, бук, слънчоглед, топола, глухарче, бряст, царевица.
3. група – леска, бяла ела, елша, бреза, габър, кедър, бор, трепетлика.
2. група – явор, острици, бук, слънчоглед, топола, глухарче, бряст, царевица.
3. група – леска, бяла ела, елша, бреза, габър, кедър, бор, трепетлика.
Храненето със захарен сироп и прашец от растения от втора група увеличавало продължителността на живота на пчелите с 20 до 50%, а от първа група – с 80 до 100%, в сравнение с прашец от трета група.
Маната е сладка леплива течност, която, както нектара и прашеца, пчелите събират от растенията. Получава се в резултат на жизнената дейност на някои видове листни и щитоностни въшки, които паразитират върху листата, клонките и други части на растенията, като смучат от флоемния им сок, който съдържа около 20% захари. В резултат на това те отделят като екскременти богат на захари, аминокиселини и др. минерални вещества.
Медената роса има също растителен произход. Среща се много по-рядко от маната и се получава вследствие на резки температурни колебания през деня и нощта. Пчелите събират медена роса сутрин, тъй като през деня тя изсъхва.
Прополисът представлява продукт от преработката от пчелите на смолисти вещества, събрани от пъпките, леторастите, листата, стъблото и кората на някои дървета и храсти, главно топола, върба, бряст, кестен, елша, бреза и други широколистни и иглолистни видове.
0 коментара :
Публикуване на коментар