Добрият стар пчеларски нож (Малка пчеларска приказка)
д-р Борислав Цанков Баща ми започва самостоятелно пчеларстване с две тръвни и два ДБ-кошера. Това е било някъде около 1940 година. Той почина на 90-годишна възраст, със 70-годишна пчеларска практика, като родоначалник на пчелин с над 150 кошера. Беше един от известните пчелари в Плевенския край. От малък се навъртах около него и помагах в пчелина от десетина кошера. В паметта ми най-много спомени са свързани с рояците, които хващахме, както и с работата по няколкото кошера в тръвни. При манипулациите с тръвните баща ми използваше пчеларски нож, подарен му от по-възрастен пчелар - негов учител. Този нож, с над един век живот, макар и реликва, все още продължава да ни служи и даже предпочитамеда работим с него независимо от това, че се навъдиха какви ли не пчеларски ножове, които, меко казано, не отговарят напълно на целта, за която са направени. Как пчеларстваше баща ми с тръвните към средата или края на май, когато кошерите се развиваха добре? Той процедираше така: вземаше една най-обикновена крина, изрязваше є отвор в средата (с няколко сантиметра по-малък от дъното на тръвната) и поставяше тръвната върху това съоръжение. Получаваше се доста голям свободен обем под тръвната (Фиг. 1). Пчелите само това и чакаха - веднага спускаха надолу далаци и ги пълнеха с мед. След известно време той подпушваше тръвната, обръщаше я с отвора нагоре и я поставяше в отвора на крината. Тръвната стоеше доста стабилно. Започваше да изрязва с помощта на ножа спуснатите далаци. Далаците, в които имаше пило, запазваше и изрязваше по-късно. Често се случваше с ножа да свали и по някоя странична пита. Както се вижда от приложената скица, острието на ножа беше изковано с кривина, съответстваща на кривината на горната част на тръвната, което даваше възможност за безпроблемно и чисто сваляне на питата. С този нож също много удобно можеше да се бръкне между две пити и едната да се изреже. Размерите и кривината на острието са посочени на Фиг. 3. След работа баща ми отново захлупваше тръвната върху крината, закриваше я с шапка от ръжена слама и с нещо като шал обграждаше цялата тръвна и стесняваше прелката до необходимия размер. Получаваше се удобно жилище, защитено от мишки и неблагоприятни атмосферни условия. Моят баща никога не е унищожавал тръвна с цел добиване на мед. Как прехвърляше тръвната в ДБкошер? Беше интересно и просто. В ДБ-кошер поставяше 4-5 пити от друг кошер с малко пило и добавяше две восъчни основи. Върху тях поставяше тръвната. Обхващаше с чаршаф тръвната и горната част на кошера и обвързваше чаршафа с тел. Единственият вход-изход на пчелите оставаше входа на ДБ-кошера. Пчелите бързо заселваха питите в долния кошер. След около десетина дни той правеше малък отвор в горната част на тръвната и след подпушване и почукване пчелите слизаха в ДБ-кошера. После разрязваше тръвната и всички пити с пило монтираше с овощарско лико (рафе) в плодникови рамки, които поставяше в средата на кошера. Медовите пити бяха за нас. Защо старият пчеларски нож се оказа извънредно удобен и предпочитан за работа и от нас? При пролетното разпечатване на питите всички сме обърнали внимание на това, че значителна част от неизконсумирания мед в тях понякога се намира във вдлъбнатина. Съществуващите ножове са прави и с тях не може да се разпечата такава пита, без да бъде поразена. С извитата част на стария нож това става безпроблемно. Лесно е и изрязването на запечатките на прави участъци, като правата част на ножа позволява свалянето на ивици с ширина около 7-8 см. Второ много важно предимство на този тип ножове е следното: Независимо от съществуващите стандарти за кошерите ДБ и ЛР разстоянието между горната част на плодниковата пита и долната част на магазинната пита често е или малко, или голямо. Когато е малко, пчелите заклейват питите една за друга, а когато е голямо - изграждат по 2-3 реда килийки и бързо ги запълват с мед. В първия случай при опит за изваждане на горната пита заедно с нея тръгва и долната. Опитите за разделяне на питите водят до премачкване на пчели, а защо не и на майката? Във втория случай изваждането на горната пита води до разкъсване на запълнените с мед килийки, протичане и размазване на меда. Това от своя страна довежда до струпването на голям брой пчели. Почистването на разтеклия се мед е свързано с гибел на пчелите, полепнали върху него, както и с възможност за предизвикване на нападение. И в двата случая използването на стария пчеларски нож е голямо улеснение. В междурамието на две пити, леко разместени встрани, се вкарва острието на ножа. Върхът му се промушва между двете пити и с леки въртеливи движения върху горната летва на долната рамка се движи напред до пълно разделяне на питите. Слепените пити се разделят много лесно, а при медовите пити килийките остават прикрепени към долната част на магазинната рамка и отиват към центрофугата. Горната летва на долната рамка е съвсем чиста
0 коментара :
Публикуване на коментар