В края на лятото и началото на есента много често се случва да се извърши кражба от едни пчели в кошерите на други. Това поведение се засилва от недоимъка на храна и от слабостта на нападнатите семейства. Тези явления са описани в книгата „Пчела и кошер” от Лоренцо Лангстрот, преведена на български от Г. Гергов през 1926 г. Извадки от българското издание предлагаме по-долу. Когато няма беритба, пчелите са тъй разположени да се крадат едни други, че ако пчеларят не вземе най-големите прадпазни мерки, ще изгуби може би няколко от най-добрите си кошери. Безработицата у пчелите, както и у хората, поражда пороци. Причините за кражба у пчелите обаче са много по-извинителни, отколкото тези на мързеливите крадци от човешката раса, защото пчелите рядко търсят да живеят от крадени блага, когато могат да си ги доставят от честна работа. Някои пчелари питат дали една пчела, която се е научила да краде, може да се върне към честна работа.
Ние не можем да осъждаме пчелите за наклонността им към кражба. Желанието за кражба се проявява само когато няма беритба, защото пчелите предпочитат много повече пресния нектар на цветовете, пред каквито и да било сладки неща на земята. Това е вярно, защото през един ден от главната паша човек може да остави на открито съд с мед, без пчелите да се приближат до него, когато напротив ако остави същия съд при липса на беритба, той ще бъде покрит с пчели в няколко минути. Опитният пчелар лесно познава кога има кражба в пчеларницата му (пчелина бел. ред.). Пчелите хвърчат навсякъде, като търсят по кюшетата и цепнатините на кошерите място, където да се вмъкнат. Когато кражбата се е развила, човек чува едно общо бучене и пчелите от всички кошери са твърде разположени да жилят. Крадците излизат от кошерите си още от зори и често продължават толкова късно, че мъчно могат да намерят входа на жилището си. Някои прекарват даже нощта в кошера, в който крадат. Когат пчелите крадци са станали господари на един кошер, всякакви опити да ги спрем, било като се затвори кошера, било като се отнася на друго място, ако човек не се залови добре да го направи, е често по-пакостен, отколкото ако ги бихме оставили да довършат работата си. Въздухът ще се напълни скоро с ненавистни пчели, които раздразнени от разочарованието си ще нападат с бясна ярост съседните кошери. При тези обстоятелства и най-силните кошери са понякога победени и хиляди пчели погиват в ожесточените битки. Как да се спре кражбата?
Щом пчеларят забележи, че един кошер е нападнатот крадци, трябва да намали входа му, а ако нападателите не престанат да проникват вътре, въобще да го затвори. Още преди да нападнат някой съседен кошер, те трябва да се напръскат обилно със студена вода. Това ще успокои яростта им. Пчелите, които сме затворили трябва да се пренесат на тъмно и хладно място и да се даде възможност на крадците да излязат от кошера. Ако е необходимо, кошерът да се прегледа и да се вземат мерки за неговото по-нататъшно развитие. В литературата за метод за справяне с постоянните кражби се сочи следния: На нападнатия кошер се слага силна миризма, която обърква нападателите. Крадците не са свикнали на тази миризма и ако някой от тях влезе в кошера и отнесе мед в жилището си, то скоро ще бъде убит от останалите пчели, понеже има странен мирис. Така скоро кражбата ще бъде прекъсната.. Един от най-добрите начини, които сме намерили за спиране на кражбите, когато нападнатият кошер заслужава трудът, е да се постави последният на мястото на кошера – крадец и обратното. Това е приложимо само ако кошерите са на един и същ стопанин. Старите крадци, учудени от промяната приемат за жилище кошера, който крадяха досега, защото го намират там, гдето са навикнали да носят меда си и го пазят с такава енергия, с каквато са го нападали по-рано. Промяната на местата на силните кошери – крадци с нападнатите слаби, направена вечерно време и намаляване на входовете на всички кошери обикновено дава добри резултати. Предотвратяване на кражбата Ако пчеларят желае да запази пчелите си от навика да крадат, то трябва да бъде крайно внимателен при различните си операции, да не оставя ни пити, ни мед там, където ще могат да ги намерят пчелите; ако пчелите са вкусили от скрития мед, щом пчеларят отвори някой кошер, те почват да хвърчат около него, готови да се втурнат в отворения кошер, за да заграбят това, което могат от изложените му на открито съкровища.
Когато няма беритба, никога не трябва да се дава на пчелите храна през деня, а само вечер, всякога вътре в кошера и отгоре на рамките. Храненето на пчелите праз деня причинява кражба по два начина: -възбужда пчелите, които се хранят и ги кара да излязат, за да отидат да търсят повече храна; -миризмата на дадена храна привлича пчелите от другите кошери и в резултат се получава косене (битка) на пчелите. Преди всичко пчеларят трябва да отглежда силни пчелни семейства. Когато нектарът е малко, входовете на кошерите трябва силно да се намалят. Цепнатините и дурките на лошо сглобените кошери своевременно да се запушат с глина, докато пчелите се прехвърлят в ново жилище. Когато се отварят кошерите, трябва да се работи с внимание и бързина; ако през време на работата забележим, че се промъкват крадци, добре е след като се затвори кошера и се намали входа му, да се постави върху прилетната дъска шепа сочна трева, която да престои поне един час или докато мине раздразнението на пчелите. Пазачите застават в тази трева и по-лесно отблъскват нападателите. Когато в кошера се счупи, смачка или пък скъса някоя пита с мед, трябва бързо да се вземе и дъното да се подмени или почисти. Ако покапят няколко капки мед около кошера, трябва бързо да се покрият със земя или друг материал. С една дума пчеларят не трябва да оставя мед в никое място, където пчелите биха могли да го намерят.
0 коментара :
Публикуване на коментар