ЖИЛИЩА НА ПЧЕЛИТЕ
Упражнението се изпълнява в пчелина и в лабораторията. Всеки студент самостоятелно се запознава с устройството на кошерите от отделните системи.. Обръща внимание върху елементите, повишаващи производителността на труда на пчеларя - взаимозаменяемост на отделните части на кошера, стандартност, вътрешни и външни размери и др.
Естествените жилища на пчелите са хралупите на дърветата, скалните пукнатини и пещерите, в които те строят гнездата си за защита от неблагоприятните външни условия. Жилищата на пчелите, правени и предоставени им за живеене от човека, се наричат кошери. Историята на кошера е свързана с историята на самото пчеларство. С одомашняването на медоносната пчела се появили и първите кошери, които са наподобявали естествените й жилища. От този период досега във всички страни, където се отглеждат пчели, се използуват най-различни системи кошери, които постепенно се усъвършенствуеат. Съществуващите днес кошери въпреки голямото си разнообразие може да бъдат групирани в два основни типа: неразбории и разборни (рамкови).
Неразбориите кошери са най-близки до естествените жилища на пчелите. Най-същественият им белег е неподвижността на питите. Изваждат се само след като се изрежат. У нас към неразбориите кошери се отнасят тръвните. Това са конусовидни кошчета с оазличен обем. изплетени от лескови, лозови или върбови пръчки, от повет или ло-рядко от слама и измазани отвън със смес от глина, говежди изпражнения и дървесна пепел.
Тръвните кошери може да бъдат големи, средни и малки Големите имат диаметър в основата 40-45 ст и височина 70 ст. Средните имат диаметър 35-40 ст и височина 60 ст, а малките са с диаметър 30-35 ст и височина 50 ст. Пчелите изграждат питите една до друга и отвесно. Отстрани и отгоре те са закрепени за тръвната и са неподвижни, Изваждат се само след като се срежат по края и отгоре Обемът на средния тръвен кошер се равнява на една трета от обема на 12- рамковия кошер.
Неразбориите кошери се приготвят лесно, евтини са и имат това качество, че задържат добре топлината в гнездата. Удобни са за пчелите, а за отглеждането им в тях се полагат малко грижи. От друга страна, те не дават възможност за активна намеса в живота на пчелното семейство и за оказване на своевременна помощ. Мястото за развитието на пчелното семейство е ограничено и добивите са малки Семействата често изпадат в роево състояние. Неразбориите кошери нямат отделно помещение за складиране на мед и поради неподвижността на питите' получаваният мед не може да се центрофугира изваждането му е свързано най-често с избиване на пчелите, ликвидиране на пчелното семейство и смачкване на нарязаните пити.
Рамковите кошери са съставени от подвижни рамки с изградени в тях пити, които се изваждат и се местят по желание Това дава възможност да се разместват и да се преглеждат питите и да се направлява жи вотът на семейството в желаната насока. Подвижната рамка прави въз- можно получаването на доброкачествен мед. без да се повреждат г.итите. Пчеларствуването с рамкови кошери сложи край на избиването на пчелите от тръвните кошери, или на т.нар. роебойна система.
Идеята за използуването на подвижната рамка е много стара. Още старите гърци са използувани кошери с форма на големи саксии с под¬вижни напречни летвички, към които пчелите са изграждали отделните восъчни пити - линейни кошери. За изваждане на питите е било необходимо да се изрежат отстрани, тъй като са били залепени към стените на кошера.
Швейцарецът Франсоа Хубер-(1789) изработил друг вид кошер, наречен книжен кошер. Всъшност това са били само рамки. Прикрепени една към друга в долния си край, те се отваряли като страниците на книга. При събиране на рамките се получавало общо затворено пространство. Този кошер не е получил разпространение, тъй като не е задържал добре топлината. При прегледите се мачкали много пчели, а медът трудно се изваждал.
През 1814 г бил изработен кошер с подвижна рамка от големия украински пчелар Петър Иванович Прокопович. Прокопович пръв в света изработил дъсчен кошер с рамки, в които пчелите изграждат питите, без да ги залепват за стените на кошера.
Така се дава възможност на пчеларя да се намеси по-активно в живота на пчелното семейство и да използува по-пълно работоспособността на пчелите за събиране на нектар и за отделяне на восък. Използуването на подвижната рамка от Прокопович и откритите от американеца Лоренцо Лангстрот през 1851 г. пчелни пространства дават началото на разборното пчеларство. През 1857 г. немецът Йохан Меринг за първи път използувал изкуствена вощина. -Появила се възможност да се накарат пчелите да строят правилни килиики и равни пити. Проблема да се извлича медът от питите, без да се разрушават, разрешил австриецът Франц Гушка през 1865 г., изобретявайки пчеларската центрофуга.
В края на XIX в. били направени всички принципни изобретения и открития, които послужили за създаване на съвременната прогресивна система на пчеларствуване. В света досега са Създадени и са усъвършенствувани най-различни конструкции рамкови кошери. Всички те може да бъдат групирани 8 две основни групи: стоящи и лежащи.
Стоящите кошери, наречени още вертикални, са тесни и високи, обемът им се увеличава във вертикална посока. Може да бъдат съставени от две или повече отделения, разположени на етажи едно над друго (двукорпусни. многокозпусни и т.н.). Лежащите кошери, наречени още хоризонтални или лежаци, по форма са ниски и широки. Имат обикновено едно отделение с еднакви по размер рамки
Кошерът трябва да отговаря на следните условия:
1. Да е съобразен с биологичните изисквания на пчелното семейство и сигурно да го защищава от неблагоприятни външни въздействия; да има достатъчно голям обем, който да може да се изменя в съответствие със сезона, характера на развитие на семейството и продуктивността му.
2. При конструирането му да се спазват размерите, отговарящи на биологичните изисквания на пчелното семейство: разстояние между стените на кошера и рамките 7.5-8 мм; разстояние между средостението на две съседни рамки 37-38 мм; широчина на междината между рамките 12 мм; разстояние от дъното на кошера до долната летвичка на рамките 20 мм, от горните летвички на гнездовите рамки до тавана на гнездото, респ. до долните летвички на магазинните рамки или рамките на горния корпус, 8-10 мм.
3. Да е удобен’за работа при най-малък разход на труд. прост по конструкция, лек и удобен за превозване, евтин и траен. Отделните му части да бъдат със стандартни размери, което е от значение за удобството при работа (взаимозаменяемост на отделните части).
За по-голяма трайност кошерите се оцветяват в светли, лесно раз¬личавани от пчелите цветове-бял, син и жълт.
Всеки кошер се състои от следните основни части:
а) един или няколко корпуса, в които се разполагат гнездовите рамки. В долната част на предната стена се намира основният вход, а на горната-горният вход на кошера. Някои смесени кошери имат и магазинни надставки с полурамки;
б) дъно - подвижно или неподвижно прикрепено към корпуса, с прилетна дъска,
в) капак с вентилационни отвори, покрит отгоре с ламарина:
г) рамки - гнездови и магазинни, покривни дъски или покривно платно;
д) приспособления за вентилация и отопляване на гнездото и приспособления за прикрепване на частите на кошера при превозване.
От вертикалните кошери най-широко разпространение у нас има дадан -блатовият кошер (фиг. 11 и 12). Плодникът (корпусът) е ограничен в долния край с дъно. Дълбочината му е 330 мм (отвътре), а дължината и широчината - по 450 мм. Дебелината на стените е 35 мм. а на зад- ната стена - 45 - 50 мм. В горния край (отвътре) има фалцове или релсички, върху които лягат ушите на рамките. На предната стена над дъното се намира входът на кошера. Дълъг е - 250 - 380 мм и е висок 8-10 мм. Отстрани може да се намалява чрез специални клинчета. Дъното на. кошера е подвижно и лежи в специални фалцове. Дебело е 30 мм. В предния край е малко издадено и там е прикрепена прилетната дъска, служеща за излитане и кацане на пчелите.
Плодниковите рамки се състоят от горна летвичка. дебела 18-20 мм, широка 25 мм и дълга 475 мм (с ушите), долна летвичка. дебела 10- 15 мм, широка 15-20 мм и дълга 415 мм, и от две странични летвички, които имат дебелина 10 мм, широчина 25 мм и височина 290 мм. Сглобена, рамката има следните размери (външно): широчина 435 мм и височина 300 мм.
Към плодника има две преградни дъски (разделителни), които служат за ограничаване на гнездото или за плътно разделяне на плодника на две части (за две семейства). Втората оснсвна част е магазинът, които приляга добре върху плодника и служи за складиране на меда по време на пчелната паша. Отличава се от плодника по дълбочината, която е почти два пъти по-малка. В него се побират 12 магазинни рамки с широчина 435 мм и височина 145 мм ’ Дебелината и широчината на летвичките са както на плодниковите рамки. Над магазина, а когато той е свален, над плодника се поставят покривни дъсчици или покривно платно Отгоре над тях се слага горната възглавница. Тя трябва да стои винаги в кошера. През лятото възглавницата предпазва гнездото на пчелите от прегряване, а през зимата - от изстудяване (поема и част от излишната влага в кошера).
Произвежданият у нас дадан-блатов кошер има редица подобрения, наложени от практиката незасягащи размерите на плодника, рамките и магазина. Това са вентилационният отвор на дъното и вентилационната мрежа; комбинираната рамка-възглавница, разделена на отделения за хранилка и с възможности за вентилация; шарнирно закрепената прияетна дъска, с която входът може да бъде затворен, и др.
Покривът на кошера може да бъде стреховиден или плосък. При стреховидния покрив няма опасност да влезе вода в кошера Той обаче е неудобен при превозване на пчелите. Кошерите с плосък покрив може да се товарят един върху друг на 3 -4 реда. Неудобството при тях е. че често пропускат вода в кошерите.
Към описания тип спада двукорпусният 10-рамков кошер. Състои се от два корпуса (плодника), всеки с г.о 10 рамки. Вътрешните размери на двата корпуса са еднакви (450 X 375 мм). високи са 320 мм. Този кошер побира 20 стандартни дадан-блатови рамки. Тук спада и намаленият дадан-блатов кошер, състоящ се от плодник с 10 стандартни рамки и магазин с 10 магазинни рамки,
Многокорпусният кошер е разпространен в СССР. САЩ. Канада, страните от Централна и Южна Америка. Австралия, Нова Зеландия и др. През последните години все повече се налага и у нас. Отговаря добре на изискванията на пчелното семейство за пълно развитие и значително увеличава производителността на труда в резултат от опростената работа с него. Корпусите са еднакви и взаимозаменяеми. Може да се раз¬местват в зависимост от развитието и от работата на пчелните семеиства. При работа с този кошер един пчелар може да обслужва до 200 пчелни семейства, тъй като се съкращават и се опростяват голям брей операции при обслужването. Поради сравнително по-големия му обем преработването на нектара в мед и узряването на меда стават по-лесно и по-бързо. Пчелните семейства се зазимяват също по-лесно и по- бързо.
Многокорпусният кошер се състои от три корпуса. Изработва се от дъски с дебелина 30 мм. поради което корпусите са много по-леки от плодника на дадан - блатовия кошер Вътрешните размери на всеки корпус 'са: широчина 375 мм. дължина 450 мм и височина 240 мм. Дебелината на стената е 25 мм. В горната страна на предната и на задната стена са изрязани отвътре фалцове, дълбоки 20 мм и широки 10 мм. Към тях се приковават ламаринени релсички, високи 6 мм, върху които лягат ушите на рамките. Всеки корпус съдържа по 10 рамки с външни размери 435 X 230 мм. Долният корпус лежи върху, отделно дъно с дебелина 25 мм. В средата на дъното е изрязан кръгъл вентилационен отвор с диаметър 120 мм. Отгоре той е замрежен с гъста мрежа, а отдолу се затваря с кръгла дървена втулка. Входът на кошера е отпред и по цялата широчина на дъното. Притваря св с летва с дебелина и широчина 12 мм. В двете съседни страни са изрязани два прохода, високи 8 мм и широки съответно 150 и 50 мм. На предния край нз дъното е прикрепена прилетна дъска с дължина 425 мм, широчина 105 мм и дебелина 20 мм, която при нужда чрез вдигане може да затвори плътно входа. На предната стена на всеки корпус на 115 мм под горния му край има допълнителен вход, дълъг 100 мм и висок 8 мм. Под всеки вход има прикрепена на панти прилетна дъсчица с дължина 165 мм. широчина 45 мм и дебелина 13 мм.
Корпусите са закрепени един към друг със заковани към долния край первази с височина 29 мм и дебелина 16 мм. Отгоре върху най-горния корпус се поставя покривна табла, която има външните размери на корпуса и дебелина 12 мм. В средата има кръгъл отвор, затворен с дървена втулка. Използува се за поставяне на хранилка при подхранването на пчелното семейство. Към всеки кошер освен това има разделителна табла, ханемзнова решетка, вентилационна мрежа и една преградна дъска.
Разделителната табла се състои от четвъртита рамка с външните размери на корпуса. Отвътре е запълнена с елементи, сглобени на нут и федер, с дебелина 10 мм. Използува се за дъно на горен корпус при помощ но семейство, нуклеус или запасна майка.
Вентилационната мрежа е подобна на разделителната. Към нея има една напречна летва. Върху рамката е опъната и прикована гъста телена мрежа. Използува се при превозване на пчелното семейство.
Най-отгоре кошерът се затваря с плосък покрив с правоъгълна форма и размери: дължина 533, широчина 458 и височина 110 мм. Плотът е дебел 10 мм, а страничните стени - 15 мм. На предната и задната стена има по два вентилационни прореза, дълги 220 и широки 3 мм. Отгоре кошерът е покрит с поцинкована ламарина, която се спуска на 30 мм по стените му.
Другата оснозна група кошери са т.нар. хоризонтални, лежащи или лежаци. Характерно за тези кошери е, че те се разширяват в хоризонтална посока, като не им се слага магазин, а се добавят пити отстрани Лежаците изглеждат ниски и продълговати, като че лежат на земята, вероятно оттам са придобили името си За пръв път такъв кошер е изработен през 1865 г. от френския пчелар Лаянс. Кошерът му е побирал 20 рамки с размери 410 мм височина и 330 мм широчина. Такава тясна и
висока рамка е подходяща за райони с по-суров климат. У нас лежаци са внасяни по-рядко и се срещат тук-там в ограничено количество.
От 1947 г. ЦКС започна производството на подобрен тип 18-рамков кошер (фиг. 13). По обем е равен на 12-рамковия дадан-блатов кошер заедно с магазина. Вътрешните му размери са дължина 675 мм, широчина 450 мм и дълбочина 330 мм. Рамките са с размери на плодникови рамки на 12-рамков кошер (435 на 330 мм).
Работата с лежака е по-проста и по-лека, но въпреки това той трудно си пробива път
В пчеларската практика се срещат често и помощни кошери. Те се използуват като временни жилища, за заселване на роеве и за пренасянето им. за образуване на отводки, като оплодни кошерчета и др. Правят се от късометражен материал с дебелина на дъските не повече от 35 мм. Магазин не им се слага. Твърде удобен за тази цел е 7- рамковият помощен кошер. Вътрешните му размери са дължина 450 мм. широчина 227 мм и дълбочина 330 мм. По останалото устройство не се отличават съществено от обикновения дадан-блатов кошер.
По-известни системи кошери в други страни са следните:
а) Кошер на Рут. Вертикално видоизменение на кошера на Лангстрот от 1851 г. и поради това повече познат под името лангстрот-рут. Има 10 рамки с размери 448 X 232 мм. Рамките на плодника и на магазина са еднакви по размер. Удобен е за многокорпусно отглеждане на пчелите.
б) Кошер на Цандер-вертикален, с 10 рамки, еднакви по размер в плодника и в магазина (400 X 200 мм вътрешни размери).
в) Кошер на Дзирзон-вертикален Характерно за този кошер е, че е триетажен, с по 10-12 рамки с размери 450 X 180 мм. Има топло разположение на рамките. Разпространен е главно в Средна Европа, където е застъпена павилионната система на пчеларството. Преглеждането на семейството в него е затруднено, защото се отваря отзад, а не отгоре.
Въпроси
1. На какви групи се разделят кошерите?
2. По какво се различават разборните от неразбориите кошери?
3. На какви условия трябва да отговаря рамковият кошер?
4. На какви подгрупи се разделят разборните кошери и по какво се отличават помежду си?
5. Как е устроен дадан-блатовият кошер и какви са размерите на основните му части?
6. Какво е устройството на многокорпусния кошер и какви са размерите на неговите части?
7. Как е устроен кошерът лежак?
0 коментара :
Публикуване на коментар